БИЖУТА ДРЪНКАЩИ


 ДРЪНКАЩИ 004
Обеци
/ метал, дърво/
продадени /само по поръчка/
Made by Vania Davcheva


 Гривна
/канап,метал, дърво/
продадена /само по поръчка/ 

 Made by Vania Davcheva
Photo by Яневски Фотография

 

Обеци
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр.
Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 Made by Vania Davcheva


 

Гривна
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр. 
Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 Made by Vania Davcheva


Обеци
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр. 
Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 
 
Гривна
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр. 
Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 Made by Vania Davcheva



Обеци
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр. 
Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 

 

Гривна
/ метал, дърво/
в наличност 1 бр. 
Можете да закупите от 
Ромина Фешън


Обеци
/метал, дърво/
продадени /само по поръчка/
 Made by Vania Davcheva
 Photo by Deni Deneva



Гривна
/метал, дърво/
продадено /само по поръчка/
 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva




Обеци
/канап, мед, дърво/
в наличност 1 бр. 

Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva 



Гривна
/канап, мед, дърво/
в наличност 1 бр. 

Можете да закупите от 
Ромина Фешън
 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva


БИЖУТА КЕРАМИКА



Гердан
/канап, метал, дърво, керамика/
продаден /само по поръчка/ 

 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva

Обеци
/канап, метал,дърво,керамика/
продадени /само по поръчка/

 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva



 КЕРАМИКА 002
Гердан
/канап, мед,керамика/
продадено /само по поръчка/

 Made by Vania Davcheva
Photo by  Яневски Фотография


БИЖУТА СПИРАЛА МИДИ


МИДИ 001
Гердан
(дървени елементи, метални елементи, миди)
продаден /само по поръчка/
 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva
 


  





МИДИ 001
Гривна
(дървени елементи, метални елементи, миди)
продаденa /само по поръчка/
 Made by Vania Davcheva
Photo by Deni Deneva

История на бижутата и не само....

 Накитите абстракция на съзнанието и стил на изразяване

Мъниста от пещера в Бломбос, Южна Африка


Изкуството на бижутерията датира от около 140 000 години.
 Пра-историческите ни деди още в средата на каменната ера използвали части от животни (рогове, черупки, раковини, зъби и пера ) за украса. Според някои изследователи те са най- стария абстрактен предмет, роден от въображението.
Мъниста от пещера в Бломбос, Южна Африка
 Скалните рисунки ни показват хора, носещи огърлици и гривни.
Най-древните до скоро познати ни украшения, датират от около 2500 г. пр. н. е. и са били носени от шумерите в Южна Месопотамия.Накитите са открити за първи път в гробниците на Ур, където обичаят е бил кралските особи да се погребват, както с бижутата им, така и с техните слуги. Гривните, колиетата, гривните за глезени, пръстените и обиците са помагали на жените на Шумер да показват и представят просперитета на съпрузите си. 
Накити на Кралица Пуаби от Ур
До около 2000 г. пр. н. е., в Древен Египет, гривните са били основни бижута. 
Накити са открити и в руините на Помпей, след изригването на Везувий през 79 г.По традиция бижутата са знак за социален ранг и символизират добра съдба и късмет. Според езическите традиции бижутата често покойника при погребението му: в гробницата на Тутанкамон е открито богато съкровище от бижута.  


/Днес, когато много модни дизайнери черпят вдъхновение от етническите мотиви, екзотичните украшения в стил Древен Египет стават все по-популярни./
Тутанкамон и съпругата му Анхеснамун


Колие от гробницата на Тутанкамон

Още в неолитната ера мъжете  са събирали  парчета дърво, камък,кости или миди, които са носили, за да държат на разстояние враговете си.
Тази стойност на бижутата-амулети е силно изразена по времето и на египетските фараони. 
Традиционните египетски материали като алабастър, аметист, берил, брекчи, фелдшпат, гранит, лапис, кварц, тюркоаз, сребро, мед и злато са съчетани в изработването на накити за китките, врата, глезените.

 Приемало се че не само защитават притежателя си , но също така са и знак за благосъстоянието му приживе, което след смъртта  му ще бъде индикатор за боговете и определянето на статута на този човек в задгробния живот.


Анкхът е древен египетски символ на живота.
 Символ на вечния живот

Амулети
Украшенията са били считани за амулети и мощни защитници срещу злото.

Египетски амулет

В Рим първоначално бижутата били позволени само за класата на благородниците, но постепенно станали достъпни за и за по-нисшите социални слоеве.Римските бижута копирали елинистичния стил, но скоро след това бил създаден собствен римски стил, който се характеризирал с голям обков, в който били поставяни различни полускъпоценни камъни.
 
В Древна Гърция, гривните са били популярни сред мъжете и войниците, които са носили предпазващи ленти от кожа на техните предмишници, често украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни. Те са известни като „Bracels” от латинското „Brachium”, което означава „ръка”. Когато жените в Древна Гърция открили, че тези гривни изглеждат страхотно на тях, те започнали да носят техни умалени версии, наречени „малки Bracels” или "Bracel-ets. " 
Историята на гривните може да се проследи от средните векове на Средновековна Европа, през бароковия период от 18-ти век до наши дни. 


През различните времена, гривните са били изработвани от различни материали като кожа, желязо, мед, мъниста, кости и зъби, както и от благородни метали и скъпоценни камъни.
През вековете гривните винаги са били популярни и в различни стилове, чието разнообразие е било в зависимост от стила на обличане. При култури, където хората са носили къси ръкави или облекла без ръкави като римляните и древните гърци, носенето на гривни, както в долната, така и в горната част на ръката е било изключително популярно както сред мъжете, така и сред жените.

 Между гривните от късната античност и по-ранния период съществува почти пълна приемственост до наши дни.

Днес, бижутата са носени от мъже и жени и са изработени от различни материали, както от традиционните благородни метали - злато, сребро и платина, така и от актуалните днес пластмаси и акрили, които се използват за изработката на разнообразни по форма съчетания. 










СТАТИЯ Фаберже


Петер Карл Фаберже

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петер Карл Фаберже
руски бижутер
Петер Карл Фаберже 
Роден:
Починал:
Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.
Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав Фаберже, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.
Peterthegreategg.JPG

Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“.
През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже — в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери като не по-малко известния Михаил Перхин — едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца-за цар Александър III, който всяка година, до смъртта му през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; и още 44 — в периода между 1895 и 1916 г. — за цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна. Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство.

 Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 г. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.

Революцията от 1917 г. слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира в изгнание — тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан.


Източник: Вероника Караджова

Тюркоаз- полу-скъпоценен камък

                              Тюркоаз



Тюркоазът (тюркизът) е фосфатен минерал, полускъпоценен камък, използван още 5000 г. пр. Хр. в праисторическото селище Орлово, Хасковско (България). В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров.
 В буквален превод тюркоаз означава "турски камък". Това име е дадено поради това, че е внасян в Европа през Турция от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до синьото. Находища на този минерал са известни в Средна
Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, САЩ, Австралия и други страни. В България е установен в Източните Родопи. Енергията на тюркоаза помага за успех, носи щастие. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича. Отблъсквайки негативната енергия тюркоазът помага на притежателя си да се справи със завистниците, пази от собствените лоши мисли, които могат да програмират лоши събития. Успокоява болките в гърлото, лекува очите – органът, който е много важен за Стрелците.

Hand Made Jewelry VANIS
 Тюркоазът бил част от медицинското оборудване на повечето лекари през XV век; те твърдели, че противодейства на всяка отрова. Освен това го стривали на прах и правели от него еликсир срещу ухапване от скорпиони и страдания, причинени от обсебване на демони; лекували преуморени очи, като слагали върху тях тюркоази или карали хората да ги съзерцават.
 Ако притежателят му се разболеел, камъкът избледнявал; а след смъртта му губел цвета си, докато не попаднел в ръцете на новия си здрав собственик. 
Руският цар Иван Грозни дълбоко вярвал в това, както твърди един от пратениците на кралица Елизабет I.
  Старите перси знаели и друга магия, свързана с тюркоаза. Според тях, ако сутрин той блести в яркосиньо, денят ще бъде щастлив и прекрасен. Според едно тяхно заклинание за късмет и прогонване на злото, човек трябва да види върху тюркоаз отражението на новата Луна.
Hand Made Jewelry VANIS
  Американските индианци и тибетските будисти ценели високо тюркоаза. Според тях, той давал живот и дихание на Земята и всички нейни създания, освен това пазел и защитавал тялото и душата. И в двете култури го съчетавали с червен корал, като символ на жизнената сила.
  Тюркоазът се смята за символ на щедрост, искреност и привързаност. Той съхранява приятелството и дори може да превърне враговете в приятели. 
 По традиция се смята, че носи късмет само ако е подарен, а не купен.    
 За да запази цвета си, тюркоазът трябва от време на време да се поставя в гореща сапунена вода. 


Източник- Уикипедия, свободната енциклопедия

Аметист- полу-скъпоценен камък

Аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.
Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) — „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр. Хр.
Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен „отрезвяващите свойства“, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация.


Астролозите го препоръчват на родените под знака на
 Овен, Близнаци, Рак, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.

  Легендата за богинята Диана и бога на виното и веселието Бакхус разказва за произхода на аметиста. Бакхус бил много ядосан на смъртните, че го пренебрегват. Затова се зарекъл, че ще заповяда на лъвовете си да разскъсат първото човешко същество, което му се изпречи пред очите. И ето, че на пътя му се появила девойката Аметист, която отивала към храма на Диана. Когато лъвовете я нападнали, виковете й привлекли вниманието на богинята, която я превърнала в колона от прозрачен планински кристал. Бакхус се разкаял горчиво за неразумната си подтъпка и излял чаша вино върху колоната. Така от прозрачна, тя станала виолетова.
 
  В Древен Китай вярвали, че аметистът помагал на този, който води съдебно дело, защото се смятало, че осигурява благоразположение и положителен изход от делото. В Средновековна Европа аметистът е бил по-скъп от диаманта. Някои го наричали "епископски камък", защото го носели кардиналите и епископите. Кръстоносците продължили древните традиции и го окачвали на броениците си.
  Мъдреците, магьосниците и лекарите от Близкия Изток вярвали, че причина за всички болести на тялото е заболялата душа. Наред с молитвите към определени ангели, светци и сили, те предписвали еликсири, в които имало аметист. 
 Аметистът става изключително популярен през XV век, защото се смятало, че може да контролира и пропъжда злите духове. Войниците го носели като амулет срещу рани и смърт.
  Според един много древен обичай, за да има най-голям ефект от силата му, трябва да се носи аметистов пръстен на средния пръст на лявата ръка; лекарите го практикували в продължение на няколко века.
  От стари времена моряците носят аметисти, за да си осигурят безопасно пътуване, а войниците - за да ги пази от раняване.

 Източник- Уикипедия, свободната енциклопедия/

КАРТИНА “Lessons” /Oil on canvas 2004 г.



Картина- "Lessons" / масло 2004г.
Платно, маслени бои, 
размер 33 см / 41 см
 без рамка.
Цена - по договаряне


“Lessons” /Oil on canvas 2004, size 33 x 41 cm.
 Without frame/ price on request

КАРТИНА “She”/ oil on Hardboard -2012



Картина- "Тя" /масло 2012г.
Фазер, масленни бои, 
размер 26 см / 32.5 см
 без рамка
Продадена


She”/ oil on Hardboard, -2012
size 26 cm / 32.5 cm