КАРТИНА “Lessons” /Oil on canvas 2004 г.



Картина- "Lessons" / масло 2004г.
Платно, маслени бои, 
размер 33 см / 41 см
 без рамка.
Цена - по договаряне


“Lessons” /Oil on canvas 2004, size 33 x 41 cm.
 Without frame/ price on request

КАРТИНА “She”/ oil on Hardboard -2012



Картина- "Тя" /масло 2012г.
Фазер, масленни бои, 
размер 26 см / 32.5 см
 без рамка
Продадена


She”/ oil on Hardboard, -2012
size 26 cm / 32.5 cm

КАРТИНА "Don’t wait"part 2 /oil on Hardboard -2012



Картина- "Не чакай" 2-ра част /масло 2012г.
Фазер, масленни бои
размер 26 см / 32.5 см., без рамка.
Продадена 


Don’t wait" part2/oil on Hardboard, -2012
size 26 cm / 32.5 cm.

КАРТИНА "One"/Oil on Hardboard- 2012


Картина- "Едно" част II-ра 
 масло 2004г.
Фазер, маслени бои
 размер 36.5 см / 60.5 см
/без рамка./
Цена - по договаряне


"One"/Oil on Hardboard, 2012,
 size 36.5 х 60.5 cm.
 /Without frame/
price on request

КАРТИНА "Don’t wait" /oil on Hardboard -2012


Картина- "Не чакай" /масло 2012г.
Фазер, масленни бои,
 размер 25.5 см / 52.5 см
/без рамка/


Don’t wait/oil on Hardboard, -2012
, size 25.5 х 52.5 cm.
Without frame/ price on request

 http://smyart.com/vanise

СТАТИЯ История на Изкуството/ Палеолит

Палеолит

Изкуството на старокаменната епоха се дели на периоди, обозначавани по мястото на находищата:
-Оринякски период – особено богат с резби, изобразяващи женски фигури.

Вилендорфска венера
-Сюлетрейски период – от това време датират предимно рисунки с вдълбан контур и релефи.
По-беден е откъм художествени находки.

-Магдалински период – към него се отнасят най-хубавите произведения на праисторическата живопис(Алтамира в Северна Испания и Фон дьо Гом в Югозападна Франция).
Палеолитът обхваща времето между 40 000 – 12 000 г.пр.н.е.
Тогава са и първите прояви на изобразителна дейност на човека. Този период не е локализиран. През това доисторическо време липсвали цивилизациите.Нямало уседнали форми на живот. Главно занятие на палеолитния човек е ловът. Така той основно зависел от движението на огромни стада диви коне, северни елени, бизони, мечки. Първобитните хора се приютявали под навесите на огромни скали или в пещери, където през цялата година се задържа топлина.
Те още нямали разчленени представи за външния свят, но вече създавали произведения, които били сходни с творби на изкуството.
В представите на първобитният човек ръката имала особено значение: с нея той си добивал храната, ръката с петте пръста му давала преимущество в борбата със звяра, с помощта на ръката той предавал на ближните си своите мисли. Ръката заемала видно място в най-ранните рисунки на първобитния човек.
 Това били по-скоро отпечатъци, отколкото изображения. Понякога очертанията на ръцете били подсилени с тъмна боя. Изглежда, че на човека е било по-лесно да си служи с дясната ръка, затова в тези най-стари рисунки се виждат много изображения на лявата ръка, изпълнени с дясната.
Основна грижа на живота му бил ловът и следователно главна тема на изображенията станало животното. Хората покривали неравните стени на пещерите с огромни изображения. Виждаме разнообразен животинския свят през каменния век – гигантски северни елени, табуни диви коне, сърни, мечки. Понякога до изображенията на животни се появяват изображения на ръце.
На този етап обаче е невъзможно да се търси в тях последователното развитие на една идея.
Aлтамира
Най-ранните изображения на диви животни се отнасят към късен палеолит.
С особена живост се отличава една запазена рисунка на ревящ бизон с вдигната глава, изпъната шия, вирната опашка и мощно тяло.
 Изображенията са изписани с обикновени земни бои – охра, хематит и въглен – в естествена големина по стените на пещерите. Съхранявавали оцветителите в сухи кости. Формоизграждането е с условни, абстрактни знаци – линии, точки, триъгълници, примитивни геометрични форми.
Натурализъм в изображенията не може да има, човекът не рисува животното както го вижда, а както го познава. Представя го в профил с усукана перспектива. Често изображението първоначално се гравира върху повърхността.
 Има различни теории за функциите и смисълът на изображенията:
-Имитативна теория – произлиза от идеята за подражание на външното. Поведение чрез което се усвоява опит. Мимезис.
-теория базирана на инстинкта за украса – вътрешна присъща същина на homo sapiens.
-Магико-ритуална теория – според нея чрез тези изображения палеолитния колектив е извършвал своите ритуали(свързани с живота, смъртта, плодородието и силата на човека).
Има и идея за развит тотемизъм, изявен чрез повторението на двойката “бизон-кон” – две тотемиччески половини на едно едногамно цяло. В пещерата Алтамира,Испания и до днес са запазени рисунки на много диви зверове и мамути.
В нея се намира т.нар. “Праисторическа Сикстинска капела”, защитена от ЮНЕСКО.
В пещерата Ласко,Франция изображенията се редуват във фризове, забелязва се симетрия на масите. Въпреки това композицията е разбъркана и на места рисунките са една върху друга.
През 25 000 г.пр.н.е. – късен Палеолит – се датират най-ранните прояви на скулптура – женски фигури т.нар. “Първобитни Венери”. Те са символични изображения на някакво Божество – надперсонална фигура, някаква идея, представа облечена в човешко тяло.
Тези женски фигури носят идеята за плодородието и раждащото живот начало.
Около 25 000 г.пр.н.е. се датира Вилендорската венера. При нея няма индивидуализация, нито портретна характеристика. Скулптурата няма лице(то е покрито/обгърнато с коса, представена с вълнообразни форми). Забелязва се известна хиперболизация на фигурата – гърди, ханш – пластични форми, които дават израз на Плодородието. Минимализирани са други части на тялото – ръцете.
Жената се ползвала с голяма почит, тя била считана за тайнствена покровителка на живота и лова.
Друго култово изображение, характерно за епохата е релеф на богиня, която държи рог на изобилието.
Първобитният човек дялал малки статуетки от камък и кости на убити животни.
Когато възпроизвеждал фигура на кон от камък, той улавял основните форми на тялото, закръглена задница, цилиндрично туловище, изтънчена шия и главата. Върху повърхността на това тяло врязвал тънки чертички, които трябвало да предадат мъхестата козина на дивия кон.
В рисунките върху кост първобитния човек умеел с гъвкав щрих да скрепява очертанията на различни животни.
Изображенията на животните са слабо свързани помежду си и с обкръжаващата ги среда.
Първобитният човек още не бил свикнал да възприема едновременно два или три предмета, от което произлиза и слабата му способност да композира. Когато искал да възпроизведе няколко предмета върху малка плоскост, ограниченото пространство го заставило да мисли как да ги разположи.
Гравираното изображение “Елени преминават брод” е особено показателно за художествените опити на първобитния човек. Тази кост не е запазена напълно. Можем да различим как тясното пространство е накарало художника да постави изображението на рогатия елен съвсем близо до животното пред него. За да покаже, че всичко се разиграва във водата, той е изобразил огромни риби. Те запълват празното пространство между краката на животните, но кракът на предния елен пресича една от тях. Тук са съчетани различни принципи на разполагане на фигурите.
Първобитния човек се е стремял да възпроизведе не само очертанията на отделните животни, но и да улови мигновеното им движение. При някои рисунки с вдълбан контур животните са изобразени не само с два чифта крака, а със много крака.

източник- http://art-bg.info

История на Изкуството / Мезолит

Мезолит

 
mesolith

Мезолитът(среднокаменен век) е преходен период от палеолита към неолита и обхваща времето между 12 000 – 8 000 г.пр.н.е.
Забелязва се известна инволюция в епохата на Мезолита. Идеите се реализират в знакови форми – чрез символи. Характерни са петроглифите(предписмени изобразителни форми).


В мезолитните рисунки илюстрации на хора се срещат все по-често. Човекът е представен като носител на движението, опростен и сумарен образ. Запазени са малко изображения. В настенното изкуство се срещат човешки, предимно мъжки фигури, сексуални символи. Те са геомеризирани или силно стилизирани (положени с контур).
Появяват се ренгенографски рисунки на части от тяло, тъкани, кости, вътрешности.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Новокаменна епоха и бронзов период

Новокаменна епоха и бронзов период


Неолитът и последвалият я бронзов период приблизително обхваща времето между 8 000 – 2 000 г.пр.н.е.
Главните центрове на културата се изместват на югоизток. Човека преминал към заседнал начин на живот, което имало дълбоки последици. То направило възможно развитието на земеделието и опитомяването на животни. Човекът вече не живеел в скални цепнатини, а в особени постройки(колиби). Научил се да прави съдове от глина, да изработва тъкани, да плете кошници, да изгражда каменните си сечива. Огромна крачка напред било появявянето на метала. Медта и златото, изглежда, са дошли в Европа от изток. Отначало се използвали за направата на украшения, поради ковкостта и мекостта си. По-твърдата сплав на калай
и мед направила по-късно възможно не само заменянето на каменните сечива, но и изработването на сечива с много по-сложна и съвършена форма.
Фигури от Кукутени-Триполие


Създава се изкуство с по-сдържани, по-отвлечени, по-опростени форми. За човека действителността придобила по-голяма дълбочина. Многозначни символи били геометричните знаци – кръг, триъгълник и спирала. Появяват се орнаментите – ивици, кръгчета, зигзаговидни линии и триъгълници – върху различни украшения, гребенчета и домашни съдове. Заедно с това изкуството развивало чувство за ритмични форми и композиция.
Най-значителното явление през този период на преминаване към заседнал начин на живот е обособяването на рода. Племето, родът бил клетката на бъдещата държава. Почитането на родоначалника като основа на родовия строй получило особена, тайнствена обосновка, тъй като се вярвало, че родоначалникът не само приживе, но и след смъртта си продължава да помага на своето племе. По този начин всеки род създал символ на своята принадлежност – тотем.
Главното внимание на човека било насочено към жилището на дедите, достойно обиталище на техните души.
В новокаменната ера се появяват първите паметници на монументалната архитектура от камък:
Менхири

-менхири – представляват огромни отвесно побити камъни, имали пряка връзка с погребенията, но не били надгробни паметници.
Дюлмени

-долмени – долменът е съставен от два отвесно побити камъка с водоравно положена върху тях широка каменна плоча. В някои случаи долменът бил покрит и от четирите страни с каменни плочи, понякога отгоре бил насипван хълм, гробна могила. Долменът образувал в известен смисъл сърцевината на надгробната могила. В историята на архитектурата долменът бележи важен етап. За пръв път и със собствени усилия чрез натрупване на материал човекът ограничавал пространството, за пръв път ясно са противопоставени носещи на носени части и именно това противопоставяне станало основа на архитектурата. Вътрешното пространство на долмените било тайнствено място, където обитавала душата на праотеца. За общуването й с външния свят в страничните плочи често били оставяни малки кръгли отвори.
Кромлехи

-кромлехи – те се считат за подобие на обреден танц. В центъра на кромлехите се намирал алтар, който бил заобиколен от отвесно изправени камъни, покрити с груби каменни плочи. Тези камъни образували ограда, защитна стена, но заедно с това сякяш участвали в култов обред. Този обред, изглежда, е бил свързан с култа към слънцето, тъй като то прониква през оградата в дни на равноденствие.
Особено забележителен е паметникът край Стоунхейндж в Южна Англия, който свидетелства за значителен напредък в техниката на изпълнението.
Те са прости по форма, но размерите им са много големи, което именно определя основното
впечатление от тях.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Шумер и Акад




Шумер и Акад


През праисторическия период от VII до края на V хил. пр.н.е. в Двуречието(предимно северната част) се развиват няколко отделни култури. Тяхното изкуство се свежда до цветна украса на керамиката с геометрични, с фигурални орнаменти (напр. стилизирани жени и скорпиони) и техни съчетания.
orant_telloh

Шумер.
 Първата историческа култура(документирана с писмени сведения и паметници) е шумерската. Предшества се от последната праисторическа култура, наречена Тел ал-Убаид, която отстъпва място на шумерската около средата на IV хил.пр.н.е., когато големите градове-държави Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума, възникват върху предишни селища.
Всеки град си имал свой управник – цар или жрец и свое божество. Няма данни за етническия състав и за характера на по-ранното население, нито се знае откъде са дощли шумерите, носители на значително по-висока култура от заварената.
 Запазени са и многобройни статуетки на крале-жреци и на божества. Ебихил е с малки размери и е оцветена. Това е изображение на възрастен гологлав брадат мъж със сини очи и изразителен нос, сключени вежди и предразполагащ израз на лицето. Подобен антропологичен тип имат и хората, изобразени в различни сцени. Най-важните за историята на изкуството подобни образи покриват Хоругвата от Ур, както и части от реконструираната арфа, украсена с глави на животни.
gudea_of_lagash1
Откритите многобройни цилиндрични, въртящи се печати ни дават представа за наблюдателността на шумерските художници, умеещи еднакво добре да изобразяват човека и животните. Разпространението на цилиндричните печати към края на третото хилядолетие е свързано със засилването на деспотична робовладелска монархия на гр. Ур. В глиптиката и скулптурата се създава единен художествен канон със стандартни композиции, сред които преобладава сюжет на поклонение на царя пред божеството.
Скулптура.Най-древната шумерска скуптура свидетелства, че изкуството не е служило само за възхвала на земните владетели, то е било и в служба на богопочитането.
Глинените статуетки, оставени в храмовете от дарители, трябвало вечно да се молят вместо тях и непрекъснато да участват в обреди. Това отговаряло на наивната представа, че изображението може да замени живия човек. По крайно простото си изпълнение тези статуетки са човешки фигури със скъсени пропорции. Бикът е свещенно животно и фигурира в емблемата на град Ур, докато по емблемите на другите градове се срещат други животни, очевидно смятяни за свещени: Урук – два елена, Умма – два козела, Лагаш – два лъва. Над тези животни стои един и същ образ на орел с лъвска глава. Контакта на белези и части от различни животни в един образ, създаването на странни въображаеми същества, става още в зората на историята на Месопотамия любима задача за художници, ваятели и гравьори.
Дребната скулптура от глина, камък и бронз в Южна Месопотамия ни преставя къси тромави фигури на сановници, царе и божества. От средата на третото хилядолетие се появяват релефи с образи в равномерни редици от застинали фигури. Телата са представени в амфас, а главите и краката са в профил. Много по-свободно са предадени фигури на хора и животни в неофициални сюжети.
Най-разпространени са сюжети на лов и битки, в който фигурите на хора и животни са предадени живо и декоративно, един от най-често повтарящите се сюжети е лов на лъвове.�
Особено очарование излъчва статуетката на овен, намерена в Суза, тя се отличава със същата обобщеност, както и рисунките от този район. Тук чувството за пластичност и ритъм са ясно изявени, а рогата са изтъкнати с вярно око като най-характерна черта у животното. Това виждане е породено от чистото отношение на човека към заобикалящия го свят.
Фигурите на Гудеа, владетел на Лагаш, обединил в единна държава старите шумерски земи с многобройните градове, изглежда, са създадени в едно и също столично ателие, откъдето са изпратени в различни части на страната. Всички те са от тъмен твърд камък – диорит, и си приличат. До нас са достигнали около десет от тях. Характерен е жестът на скръстените пред тялото ръце(лявата обхваща китката на дясната). Някои от фигурите на Гудеа са в цял ръст, на други той е седнал. На една от тях държи на коленете си свитък.
relief_ur-nanshe

Релефи. В тези най-ранни произведения се оформя определен графичен знак за всеки предмет. Действието се разгръща в отделни пояси на релефа , поясите се подреждат един върху друг като редове на текст. В тези релефи по-скоро се разказва, отколкото образно се изразява. Пластичното моделиране е слабо развито. Силуетът е безизразен, ритъмът – еднообразен. Умението на шумерския художник да обхване с един поглед група и да създаде събирателен образ е голяма крачка напред, но обобщението е лишило отделните фигури от действие и ги е вкарал в орнамент. В тези най-стари паметници може да се проследи формирането на своеобразен стил в релефа. Изображението е пряко свързано с словото, релефите приличат на образно писмо.
Архитектура.Архитектурният образ е обусловен не само от функциите, но и от климата и достъпните материали. Камъкът и дървото са били докарвани отдалеч. Затова камъкът се използвал рядко само за облицовка на долната част на терасите, частично в крепостните стени, за стълбища и подовите настилки в дворците. Колоните, които се срещат много рядко, са най-често дървени, облицовани с медни листове, и играят само декоративна роля.
За образец, за развитието на вече усъвършенствана храмова, гробична и жилищна архитектура,
може да служи Белият храм в Урук и т.нар. Дом на Авраам в Ур. Още в онази епоха се появява специфичната култова сграда, т.нар. зикурат. Това е терасовидна постройка с няколко свързани с рампи нива, която завършва във височина с храм на някое божество, разположен на най-малката по площ тераса. Един от най-старите зикурати в Ур е с храм на богинята на луната Нана, възстановен днес.
Писменост. Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.Хр. и е една от най-ранните известни форми на писменост. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.
Литература. За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита “Епос за Гилгамеш” – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език.
Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанапал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.
Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на ХІХ в.
Съдържанието на Енума Елиш е записано с клинопис на седем плочки, наречени “Седемте плочи на Сътворението”. Това е разказ за сътворението, който изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.
Много отдавна планетите от Слънчевата система се подредили по особен начин, а Земята била разтърсена от космическа катастрофа. Богът на небето Ану се приземил на Земята със своята флотилия. Те дошли от планета намираща се в слънчевата система отвъд Плутон, с цикъл на въртене около Слънцето близо 3600 земни години. Богът създал хората първоначално като работници в мините, за да събира ресурси за тяхната планета.
Постепенно човекът бил усъвършенстван, цивилизован, запознат със създадения строй на управление и оставен сам на съдбата си с обещанието, че в бъдеще те ще се върнат.
От Акатската култура е достатъчно да се посочи само едно наистина голямо произведение на културата им – стелата на владетеля Нарамсин. Изобразяваща неговите походи. В сравнително нисък релеф е представена условно, но много живописно сцена на битка. Повечето от сцените в долната част на композицията изобразяват победното сражение, докато в горната част на релефа е представена символичната сцена на триумфа на Нарамсин и благодарността му към боговете. Той е изваян прав с военни доспехи пред една конусовидна планина, над която се показват знаците на слънцето и на луната. Войните и фигурата на царя са моделирани много умело. Липсва скованата композиция на шумерските релефи от същото или по-късно време.
Стелата е била много характерна за изкуството на двуречието. Слагана е по повод на големи
сражения и битки.
През XIXв. в Ниневия е открита медна скулптурна глава на владетел с характерни семитски черти(по-различни от шумерския антропологичен тип). Главата се отличава с много точна изработка. Смята се че това е портрет на първия обединител на Двуречието Саргон Велики или Стари.
Многобройни цилиндрични ролкови печати от това време документират непрекъснатия интерес към животните и все по-голямата експресивност в тяхното пресъздаване.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Древен Египет

Художествена култура на Древен Египет

От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството.
В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Древен Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”.
Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”, а себе си наричали Ремту Кеми , което означава "хора от черната земя"
В ІІІ в. пр. н.е. египетският жрец Манетон от Себеннит написал на гръцки език “Историята на Египет”, в която определил основните периоди на Старото, Средно и Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
Всевиждащото око на Амон Ра
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили, растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и негова съпруга Исида – богиня на плодородието и водата.


Древно царство
Изида и Озирис
Това е епохата на създаване на писмеността, религиозните и светски закони, основните принципи на художественото творчество. Може да се приеме за “златен век” на египетското изкуство.
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах – създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.
В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно – гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.
egypt
Траурна церемония
На западния бряг на Нил (понастоящем в Гиза, около Кайро) се възвишават грандиозни пирамиди на фараоните от ІV династия : Хуфу (гърците го наричали Хеопс), Хафа (Хефрен). Някога пирамидите били облицовани с гладко полирани варовикови блокове (частично са се съхранили на върха на пирамидата на Хефрен). Основата на пирамидите има формата на квадрат, а страните образуват равнобедрени триъгълници. Най-голямата пирамида- Хеопсовата, е построена през ХХVІІв. пр. н.е. Неин създател е племенника на фараона Хемиун. Пирамидата е с височина около 147 метра и страна на основата 233 метра. Изградена е от блокове с тегло от 2,5 до 30 тона. Дори в наши дни си остава загадка как са обработени и поставени с такава точност блоковете един върху друг и при това пролуките между тях не са по-големи от половин милиметър. От северната страна хеопсовата пирамида има едва забележим вход, който ни отвежда през тесен към по-широк коридор, а оттам – в погребална зала с изработен от гранит, но отдавна опустошен, саркофаг на фараона. По вентилационната система в стаята влизал сух въздух от пустинята, за да се съхрани по-добре мумията на фараона.
Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и христианския храм в Европа – Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.
Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс дълъг 87 метра и висок 20 метра.В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице(някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила отколкото страх.
Средно царство
В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номархи), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си  някои привилегии, фараоните и получилите почти пълна независимост номархи, строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.
От средата на епохата на Средното царство, в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал  колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, молилни, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по расказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.
Предназначението на тази прославена постройка не е установлено със сигурност. Иследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов  халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с бирюзой, лазуритом и сердоликом, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.
Ново царство
Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството. което довело до нови решения в рядица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. На смяна на точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят, се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет — се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.
Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-Ел-Бахри.
Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнского искуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от рядица канонични форми и традиционно идеализирования образ на царя. Такива са релефите и скулптурите на храма на Атон във Тива, построен още до пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица и ранните релефи в храмовете и. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И прославената оцветена глава на царицата Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясък, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.
Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници са в традициите на Амарн и явно близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не била разграбена и запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да  се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на искуството на Амарн не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.
Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. В строителството в Карнак били заинтересовани и фараони, и жреци.
По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас  са достигнали статуи на фараона Тахарка и етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелялия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора  от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.
Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история,с утвърдени типове колони,с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната в IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет, Александрия, станала в кратък срок един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Истока.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Елинизъм

     Елинизъм


В края на IV в. пр.н. е. границите на малките гръцки градове-държави – полиси се усещала все по-остро. Класическият гръцки свят, разкъсван от вътрешни войни, практически бил изчерпал себе си. Настъпила нова епоха: премахвали се граници, обединявали се народи и кулутури на цяла ойкумена (известен обитаем свят). Това било следствие от великите завоевателни походи на изтъкнатия гръцки пълководец — македонския цар Александър. Умрял съвсем млад (само на двадесет и осем години), Александър Македонски със своята армия покорил много от древните народи, достигнал до Индия и създал огромна империя.



Друг шедьовър на елинистичното изкуства е скулптурата на бога на победата — “Нике – Самотракската победа”, създадена пред II в. до н. е. Слизането на божества в света на хората е било представяно и по-рано в изкуството . Но “Нике” от остров Самотраки превъзхожда всички по-ранни творения. Богинята на победата била представена върху постамент във формата на кърма на кораб. Прекрасното и мощно тяло е обгърнато от мокри дрехи. Могъщите крила на Нике трептят на гърба и, всяко перо от тях е показано отделно. Образът е на границата на “натуралното”, но в същото време остава величествено и поетично.


Елинизъм

Имало общи черти в изкуството на отделните области през IV – I в. пр.н. е. То било въплъщение на новата идея за величие, за свят, обединен на грамадно пространство от елинската култура. Осъществявали се фантастични проекти: планини се превръщали в градове, създавали се исполини като медния Родоски Колос (бога на слънцето Хелиос) на остров Родос.
Стремежът да се излезе от рамките на човеческото и да се достигне света на боговете — е една от характерните черти на искусството от тази епоха. Александър Македонски наричал себе си Нов Херакъл и Нов Дионис, култа към обожествени управници и техните жени бил традиционно популярен на Изток и в Египет.

Повсеместно се строили и разцъвтявали градове, които вече не следвали живописния принцип за оформяне на старите акрополи. Новите градове се отличавали с планировка: те имали прави и широки улици; площадите били украсявани с храмове, библиотеки, обществени здания. Един от най-красивите градове от това време бил Пергам в Мала Азия (сега Бергама в Турция). Главната светиня на града — храмът на богинята на мъдростта Атина имал внушителен вид. Други постройки прекрасно се съчетавали с издатините на почти голата скала и били част от гледката, откриваща се пред погледа на мореплавателите. Световна известност на Пергам му донесъл прочутият Алтар на Зевс (II в. пр.н. е.). Терасата на олтара се намирала почти на двадесет и пет метра по-ниско от останалите здания и се виждала от всички страни. От там се откривала прекрасена гледка към долния град с храма на бога лечител Асклепий, светилището на богинята Деметра и други съоръжения. За първи път Алтарът бил изнесен извън пределите на храмовете и превърнат в самостоятелно архитектурно съоръжение. Към входа водела широка стълба, отвътре олтара бил украсен с релефи на тема мита за Телеф — сина на Херакъл, който бил почитан от царете на Пергам като техен родоначалник. Извън оградатаАлтара бил опасан от грандиозен фриз, изобразяващ митологичната битка на олимпийските богове с техните съперници-гигантите за върховна власт. Фриз с могъщи релефни фигури, тела с мощни форми, опасва всички стени на оградата и се продължава покрай стъпалата, по които вървяли участниците в ритуала. Тъжните погледи на победените, прониваща мъка — всичко е показано съвсем реално. Ранекласическото изкуство преди Фидий също обичало драматичните теми, но там конфликтите не достигали до жесток край. Боговете, като Атина на Мирон, само предупреждавали провинившите се за последствията от тяхното непослушание. А в епохата на елинизма, те физически се справят с врага. Цялата им огромна телесна енергия, великолепно предадена от ваятелите, е насочена към действието на възмездието. Марсий встъпил в музикално състезание с Аполон и претърпял поражение. Него го обесили на дърво, и палача-скиф с отвратителна външност точи ножа си, за да одере, след обесването му, кожата му.
Известната скулптурна група “Лаокоон” била създадена от тримата гръцки скулптори – Агесандър, Полидор и Атенодор още пред I в. до н. е. (или, възможно, даже в римско време, тъй като я намерили при император Тит). Групата “Лаокоон” най-добре изглежда в анфас (отпред). Направена е виртуозно. Анатомията на човека е предадена с невиждана по-рано достоверност, достигаща почти до натурализъм. Наистина, фигурите на синовете не са много убедителни — гърците винаги са ценили красотата само на зрели хора; децата ги изобразявали като умалени възрастни.
Въплъщаващата се в изкуството идея за грандиозността на света и протичащите в него катаклизми — е само едната страна на елинизма. Другата страна била самовглъбяването, потапяне в личния духовен свят. Появили се камерни образи, чието главно съдържание бил духовния живот. Един от най-добрите паметници от този род е знаменитато “Венера Милоска”. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (лат. Venus — “Венера”), намерена на остров Мелос (сега — Милос). Нейният творец е гръцкият скулптор Агезандър. Богинята е изобразена полуоблечена, така че олеклото, закриващо краката и долната част на торса, се явява и като постамент на откритите ръце, които били показани в движение. Възможно, в една от тях Венера да е държала ябълка. В епохата на елинизма тя, несъмнено, била една от любимите сред богините. Нея я представяли ту кокетлива, ту замислена, ту палава. Венера от остров Мелос е строга и сдържана.
 Тя има проста прическа , лицето и фигурата са представени доста обобщено. Вероятно, тя е стояла на висок постамент и е гледала зрителя отгоре надолу. Погледът на Венера внушава покой.
Свидетелство за интереса към духовния свят на човека са портретните статуи, коита се появили в IV в. пр.н. е. Сега, след като вече не били така сковани от класическата традиция, те станали по-изразителни. Особено се открояват портретните глави на елинистичните управници, често показани в необичайни ситуации и в някои случаи отличаващи се с изключителен психологизъм. Към тях може да се причисли портрета на Евтидем Бактрийски. Отсъствието на идеализирани черти, както и дълбочината на образа — е новото при портретите. Портретите на философите бележат отдръпването от класическата система, привързана към героически идеали, когато било прието да се изобразяват само “прекрасни и доблестни” граждани.
Света старее, старее и културата, чувства се, че епохата на елинизма е “осента” на целия древногръцки свят. Тогава изобразявали ту некрасивата натура — сбръчкани стари рибари или пияни старици, — ту изпадали в сладникавост, показвайки жени със сладостно-мъчителен, пълен с нега израз на очите и пухкави устни. А понякога смесвали жанрове, включвайки в играта на фантазията прекрасни разголени богини и стари рогати сатири. В Атинския музей се съхранява любопитна скулптурна група “Афродита и Пан” (около 100 г.пр.н. е.). Богът Пан с кози крака, син на Хермес, се опитва да ухажва прекрасната богиня. Палавият Ерот, богът на любовта, представен в полет, го хваща за рогата, предупреждавайки го, че е изгубил мярка. Но Афродита и сама се пази от уродливия поклонник, замахвайки със сандал срещу него. Такива произведения вече стоят на границата на жанровото изкуство —на сюжетните композиции, чиито теми са на базата на впечатления от всекидневието. Гражданските, философските и религиозни проблеми вече отдавна престанали да вълнуват мнозинството. Отдалечаващите се от полисния живот хора имали кредо — живей незабележимо. Постепенно древността (III – I вв. пр.н. е.) се втъкала в нова среда. Победена от Рим ойкумена навлизала в нов, последен етап от своето античного развитие — в рамките на древноримската култура.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Индия

Художествена култура на Индия

 
Индия не е имала име…
От дълбока древност чак до XIX в. Индия не е имала име. 
Чуждоземните племена, такива, като перси и китайци, наричали страната Синдху, а реката – Инд (в произношение на гръцки — Индос и Индикос). Мюсюлманите, завоювали Индия в XII — XIII в. и и дали  име Хиндустан (Страната на Индусите), което в Европа звучало като Индостан.
Хималаите – една от любимите теми на монументалното изкуство
buddha_gandhara

Думата “Индия” в нейното съвременно значение се появило чак в XIX век. На изток Индия граничи с Бенгалския залив, на запад — с Аравийско море. На северо-запад от Индия е разположена планинската система Имеон , на север за граница на Индия служи най – голямата в света планинска система Хималаи.
 В представите на древните индийци, на снежните върхове на Хималай живеели боговете. Например, върхът Джомолунгма (Еверест) индийците свързвали с легендарният връх Меру, на който се е опирало небето. Там се намират градовете на боговете и жилищата на небесните духове. Планината Кайласа се е считала за убежищена бога Шива. Поради това Хималаите станали една от любимите теми в монументалното изкуство на древна и средновековна Индия. Множество митове са свързани с пълноводните реки на Индия — Ганг и Инд. Съгласно един от тях, свещената Ганг се спуснала на земята от небето, за да напои всичко живо. Инд и неговите притоци са възпяни в свещените древни текстове.
Религиозните възгледи на индийците за света ярко и обемно се изразяват в тяхното изкуство…
Индия се населява от многочислени разноезични племена и народи, които имат различен произход и култура. Тук удивително миролюбиво съществуват заедно различни религии: индуизъм, будизъм, християнство, мюсюлманство. По голяма част от населението изповядва индуизъм. Той включва в себе си не само вяра в боговете, почитани в тази религия, но и основните култови обреди, извършвани в тяхна чест. Индуизмът — това са древните традиции на духовна и материална култура, а също така и традиционната представа на индийците за Бога, за света, за себе си. С други думи, индуизмът — това е начин на живот на народите в Индия. Религиозните възгледи на индийците за света ярко и обемно се изразяват в тяхното  самобитно изобразително изкуство. Най древните представи за произхода и строежа на Вселената, за боговете които са я създали, за връзките и структурите съществуващи в нея буквално пронизват индийското изкуство в продължение на многовековната му история.
Неизтощим източник, от който индийските художници, скулптори и архитекти черпели образци за художественните си форми, била природата…
Майсторите изобразявали някои от елементите в архитектурата и в скулптурите, във формата на растения и животни. Създадените от техните ръце произведения на изкуството не просто се вграждали в природния ландшафт, а направо се сливали с него в единен хармоничен ансамбъл. Тези особености на индийското изкуство се проявявали още в най-ранните етапи от неговото развитие.
Индия била заселена още в дълбока древност — в VII век пр. н. е. Древните индийци култивирали житни растения и опитомявали едър рогат добитък. Древната индийска цивилизация възникнала в басейнът Инда в III хил. преди н. е. Най значителните находки, отнасящи се към тази култура, са направени в Харапе и Мохенджо Даро —  древни градове, разположени на територията на сегашен Пакистан. През 50-те г. на XIX в. английския генерал А. Каннингъм, разглеждайки руините около селото Харапа, открил печат с неизвестна писменост.
Именно в харапското изкуство за първи път е възникнал мотивът за танца, толкова популярен в индийската скулптура…
Планомерните разкопки тук започнали чак в 20-те г. на  XX век. Културата на новооткриттата цивилизация била наречена Харапска или култура на Мохенджо Даро. Харапските селища се разполагали на огромна територия: на изток тя се простирала до Дели, а на юг — до бреговете на Аравийско море. Предполага се, че Харапската цивилизация е съществувала от средата на III до първата половина на II хил. преди н. е. За високото ниво на развитие на Харапската цивилизация говорят добрата планировка на градовете, наличието на писменост и произведения на изкуството. Езикът  и писмеността на Харапите за сега не са разшифровани, макар че до днес са намерени множество печати с надписи. Градовете са се строили по ясно изразен план: улиците са се пресичали под прав ъгъл. Почти всички по-големи градове са се състояли от две части: “долен” и “горен” град. “Горния град” представлявал крепост разположена на хълм; в нея, вероятно, са живеели представителите на градските власти и жреците. Тук се намирали различни обществени съоръжения. Такива се например, големите зърнохранилища в Мохенджо Даро и Харапе. Знаменитите къпални Мохенджо Даро — е една от загадките на древноиндийската цивилизация. Осигурявали ли са битов комфорт на населението или са служили като басейни за ритуални церемонии все още не е изяснено. В “горния град”, все пак не се открити дворци или храмове. По тази особеност съществено се различават харапската култура от цивилизацията на Древния Египет и Предна Азия. В “долния град” е живяла основната част от населението. Домовете са се строили от изпечени тухли и се състояли от няколко помещения. Състоятелните граждани живеели в дву – и триетажни домове, каналите за мръсна вода, каквито е имало на всяка улица, представлявали една от най-древната в света система за градска канализация. За изобразителното изкуство можем да правим изводи от находките на археолозите: печати, амулети, статуетки от мед, камък и изпечена глина. В Мохенджо Даро е била намерена бронзова статуетка на гола танцьорка. Тя като чели очаква моментът в който трябва да започне своя танц. С лявата ръка покрита с гривни тя държи свещник, което може би показва, че тя изпълнява ритуален танц. Както изглежда, именно в харапското изкуство за първи път е възникнал мотивът за танца, толкова популярен в индийската скулптура.
Една от най-големите скулптури, намерени в Мохенджо Даро е изображение на брадат мъж с груби черти на лицето, които са изобразени схематически…
Изпъкват единствено продълговатите полузатворени очи, зениците на които са сведени надолу, което, вероятно, означава самосъзерцание. Той е облечен в прехвърлена през лявото рамо мантия с орнаменти. Главата му е украсена с лента с тока на челото. Изследователите смятат, че бюстът изобразява жрец или древно божество.
Особeнна група от находки представляват печатите…
Mohenjodaro

Те са открити почти във всички големи градове в долината на Инд, сега те наброяват повече от две хиляди. Те представляват  кръгли, квадратни или цилиндрични пластини от мед, слонова кост, глина с издълбано  изображение; такива печати дават релефни отпечатъци. На гърба си всеки от тях има малка издатина с дупка за връзка. Обикновено на печатите се изобразяват божества или свещено животно и надпис. Животните  — бик, еднорог, планински козел, слон, тигър, кобра, риба, крокодил — биха могли да символизират едно или друго божество, да обозначават природна стихия или годишни сезони.
Изобразителното изкуство на Индия векове наред черпело сюжети и образци от “Махабхарата” и “Рамаяна”…
За религията на древните харапци е известно много малко. Няма точни данни и за причините за залеза на Харапската цивилизация. През II хил. пр. н. е. в долините на Инд и Ганг започнало заселването на индоевропейските племена арии, които влезли в Индия от северо-запад през проходите в планинските пукнатини на Хиндукуш и Сюлеймановите планини. Сведения за културата на тези племена достигнали до нас благодарение на веди — свещените текстове, съставени на древноиндийски език  — санскритски. Основния текст, Ригведа (XI – X в. преди н. е.), представлява сборник от химни за арийските богове. Ригведа станала безценен източник от сведения за религията и митологията на арийските племена. Главния им бог бил Суря — бог на слънцето, Индра — повелител на бурите и гръмотевиците, Агни — бог на огъня, Сома — бог на опияняващата божествена напитка. Арийците живеели в по-голямата си част в села, къщите си строили от тухли, глина, бамбук, тръстика, дърво. На местата където са се намирали арийските селища често се откриват култови принадлежности, които се използвали във ведийските обреди: лъжици, гърнета, черпаци за масло. Обредите, вероятно, се извършвали под открито небе, а жертвоприношенията — на олтари, каменни или дървени. През периодът от първите веди до династията от управници на Индия, Мауря (X  – IV в. преди н. е.), не е оставил паметници на материална култура. За това време се разказва в епосите на Древна Индия — “Махабхарата” и “Рамаяна” — които споменават немалко древни династии и названия на държави. Изобразителното изкуство на Индия векове наред черпело от “Махабхарата” и “Рамаяна” сюжети и образи, които са запечатани в архитектурно-скулптурните ансамбли, настенни ръкописи и миниатюри.
Фасади, олицетворяващи както двата идеала за красота, така и двете начала в природата — мъжкото и женското…
Разцветът на изкуството на Индия, възникването на нови култови образи (преди всичко — образи на Буда), развитието на основните тенденции в архитектурата и скулптурата, заложени при  Маурите, се отнасят към епохата на управлението на Кушанската династия (I в. пр. н. е.  – III в. сл. н. е.). Кушанските управници създали огромна държава, включваща Северна Индия, областите от съвременен Пакистан, Афганистан и Средна Азия. В I в. пр. н. е. в култовата архитектура на Индия се появили пещерните храмове. Пример за това може да послужи храмът в Карли. Пред пещерата се издигали две колони, увенчани с капители, подобни на маурийските. Най-важният детайл от фасадата на пещерата се явява огромният подковообразен прозорец, който служи като главен източник на светлина в храма. Към пещерата водят три входа, даващи начало на коридори, символизиращи пътят на Буда. Централния коридор е отделен от страничните с редове от колони със скулптурни капители. В това архитектурно  пространство, оживено от скулптури, се създава изумителен ефект от игра на светлини и сенки, преобразяващи интериора. Скулптурните релефи с мъжки и женски фигури, разположени по двойки, украсяват външната фасада пещерни храмове в Карли. Възможно е тук да са изобразени дарителите, с чиито средства е бил построен храма. В трактовката на мъжките фигури се съчетават мъжественост и нежност. Те са с могъщи плещи и тънка талия, но пропорциите на тялото, нежността и плавността на формите са близки до женските. Скулптурите на жени наподобяват традиционното за Индия изображение на богинята на плодородието. Не е изключено, тази традиция да е оказала влияние върху формиране идеала не само на женската, но и на мъжката красота, която станала израз на вътрешната енергия и жизнена сила на човека. Двойките, изобразени на фасадите, олицетворяват както двата идеала за красота, така и двете начала в природата — мъжкото и женското. От тяхното съединение се ражда всичко живо на земята.
В будистката архитектура издигането на огради около храмовете станало традиция…
Оградите и вратите били обилно украсени със скулптури и релефни композиции. На релефите се изобразяват хора и животни, архитектурни мотиви, битови предмети, растителни орнаменти. Особено изразителен е образът на богинята от източната страна. Разголеното тяло на изработената от дърво богиня изящно се извива, протягайки ръце към ствола на манговото дърво и неговата пищна корона. Движенията и са леки и грациозни, позата – свободна и естествена. Еталон на женската красота и на богинята на плодородието както и преди си остават подчертано закръглените бедра и бюст. В религиите будизъм и индуизъм огромно значение се отдава на царството на животните. В представите на индиеца, хората, животните, растения и даже висшите божества са винаги свързани с  неразривни връзки. В многофигурните сцени поразява усещането за всепроникваща енергия, даваща живот на всички форми. Любовта към природата, преклонението пред нейната мощ и изобилие, живот, тържествуващ във всичките си проявления, — това е основната тема на индийското изкуство, и в частност архитектурно-пластичният ансамбъл в Санчи.
Започнали да представят Буда в човешки облик…
В I – V в. сл.  н. е. в художествената култура на Индия станали значителни промени. В изобразителното изкуство Буда започнали да го представят в човешки облик, а не символично, във вид на свещеното дърво Бо, Колелата на Закона и т. н. В този период се открояват три основни школи на будистката скулптура: Хандхара (северо-запад), Матхура (север) и Амаравати (юг). Хандхара (сега намираща се в Пакистан) — е древна историческа област в Северо-западна Индия. Хандхарското изкуство достигнало разцвета си в края на I в. и началото на II в.сл. н. е. Под влияние на културите на страните, разположени западно от Индия, в Хандхар образът на Буда придобил елинистични черти. За ранния тип на хандхарския Буда може да се счита неговото изображение от Хоти-Мардана (II в.). Тази статуя стоящия Учител се отличава с прекрасното си изпълнение. Многочислените гънки на дрехата увиват цялата фигура на Буда. Правилните пропорции на гъвкавото стройно тяло подчертават гръцката традиция в скулптурата, но в образа могат да се проследят и индийски черти. Преди всичко в статуята е подчертана вътрешната съсредоточеност, а не физическата красота.
Позата “лотос” става канон…
На границата между индийските и елинистичните традиции е създадена статуята на седящия Буда от Тахти-Бахи (около 300 г.). Обликът на Учителя е ясен, излъчващ умиротворение и съсредоточеност, пределно спокоен. Позата на Буда е със скръстени и подгънати крака, със завъртяни нагоре стъпала — поза “лотос” — от тогава станала каноническа за всички школи на будистка скулптура. Пръстите на ръцете на Учителя се докосват в положение на “поучение”. В индийската пластика започнали да се изобразяват определени етапи от свещения път на Буда чрез специфичното положение на ръцете, дланите и пръстите. Наметнатото на раменете на Буда надиплено наметало, напълно обгръща тялото на Буда, без да скрива обаче, неговите едри форми. Друг център в който силно се е развила скулптурата била Матхура. Създаденият тук образ на Буда, а също така и образите на други будистки персонажи получили чисто индийска
buddha_lions_throne

трактовка. Буда в матхурската пластика често бил съпровождан от Бодхисатви (помощници на Учителя) или якши. Закръглените лица са озарени с лека усмивка, а позите са много динамични. В Катра (в началото на II в.) Буда е изобразен седящ на трон, който се поддържа от три лъва. Неговата поза е енергична, тялото му има плавни, женствени очертания. Жестът на Буда — сгънатата в лакътя и повдигната дясна ръка  означава одобрение. Прехвърленият през лявото рамо плащ не скрива тялото му, а служи по скоро за украшение. Лицето на Буда е кръгло, спокойно и безстрастно, с пълни устни, изобразени в лека покровителствена усмивка. Той гледа право пред себе си. Зад главата на божеството се намира нимб,  а зад гърба му се разполагат две мъжки фигури с ветрила. Възможно е това да са Бодхисати или якши.
В VI столетие, след залеза на династията на Гуптите, страната отново се разпаднала на малки държави, управниците на които в политиката се опирали не само на военна сила, но и на религията индуизъм. Пантеонът на тази религия е извънредно  обширен.
В VII в. на юг от Индия в пристанищният град Махабалипурам бил издигнат огромен ансамбъл от храмове…
Този свещен комплекс бил построен на природна площадка, разположена между планините и океана. По този начин, комплексът като че ли съединявал две природни стихии: водата и земята. В ансамбълът влизат индуски пещерни храмове, осем малки светилища, изсечени от цяла скала, знаменитият Крайбрежен храм на Шива, а също така широко известният скален релеф “Спускането на Ганг на земята“. В архитектурата на комплекса изпъкват монолитните храмове-ратхи, посветени на епическите герои “Махабхарата“, ратха на Арджун, ратха на Бхима и др. Тези малки храмове Махабалипурам се редуват с изсечените в скалите големи фигури на свещени животни — слонове, лъвове и бикове. “Разхождащите се” и “отпочиващи” сред ратхите животни като че свързват архитектурните форми с крайбрежния ландшафт. В храмовия комплекс Махабалипурам скулптурите не само украсяват архитектурата, но и служат за център на цялата композиция. Скалният релеф “Слизането на река Ганг на земята” е огромен (около тридесет метра дължина). Главната тема на релефа е легендата за това, как свещената Ганг, течаща по рано в небесата, е била низвергната на земята от боговете в отговор на молбите и подвизите на хората. Пред скалният релеф има площадка, на която в древността се разигравали религиозни театрални представления. В такива случаи релефът е служил като своеобразен фон и е заменял театралните декорации. По този начин темата за тържествуването на всичко живо, препитаващо се от единствен източник — свещенната Ганг, станала основна тема на храмовия комплекс в Махабалипурам.
Най-големите храмови центрове на ранното и късно Средновековие, расположени в Централна и Юго-Източна Индия, са Бхубанешвар и Кхаджурахо
Характерен пример за храмова архитектура от този период може да послужи комплексът Кандария Махадев в Кхаджурахо (X – XI в.). Отделните части на зданието — светилище, зала за молитва, вестибюл, вход — са разположени на една ос и са плътно доближени една към друга. Всяка една от тези части е завършена с обособена надстройка наподобяваща кула. Кулата на светилището е най-висока. Останалите кули стъпаловидно се понижават по направление към входа. Храмовете в Кхаджурахо са украсени с релефи, явяващи се великолепни образци на храмовата скулптура. Изображенията на мъжки и женски фигури са едни от най-добрите в средновековното изкуство. Леките наклони и изразителната пластика на фигурите създават чудноват, сложен ритъм на цялото скулптурно оформление на това съоръжение. Ансамбълът в Кхаджурахо представлява още един великолепен образец на художествената култура, в който е  въплътен принципът на единството. Тази особеност на индийското изкуство е охарактеризирал знаменитият философ на XIX в. Рабиндранат Тагор по следният начин: “Индия винаги е имала един неизменен идеал — сливане със Вселената”. По този начин, в произведенията на средновековната култура се въплъщават същите представи за единство във Вселената, както и в монументалното изкуство на Индия.

източник-  http://art-bg.info

История на Изкуството/ Древен Китай

han_chinese_silk

В Китай са намерени едни от най-древните човешки останки
Чрез археологически изследвания е установено, че територията на Китай вече е била населена по времето на ранния палеолит. Именно в Китай са намерени едни от най-древните човешки останки заедно с примитивни каменни оръдия на труда. Благоприятните природни условия на източен Китай спомогнали за ранното появяване на земеделието в долината на река Хуанхе и нейните притоци — III хил. пр. н. е. По-късно тук възникнали държави, които заедно с Египет, Двуречието и Индия се явяват най- ранните в историята на човечеството огнища на културата и изкуството.
Културната история на Древен Китай обхваща дълъг период – около пет хилядолетия.
До ден днешен още няма единно мнение относно ходът на социално-икономическото развитие на древнокитайското общество. По мнението на някои изследователи, робовладелските отношения възникнали към II хил. пр. н. е., а в средата на I хил. преди н. е. се сменили с феодални. Друга част от изследователите причисляват целият древен период, включително Хан (III в. преди н. е. – III в. от н. е.), към рабовладелският строй. Във всеки случай, за историята на изкуството е важно да се отбележи, че въпреки появата на нови черти получаващи отчетливо развитие през периода Хан започвайки от средата на I хил. преди н. е.,  културата и изкуството на Китай остават все още тясно свързани с традициите на отминалия период.
Много важна особенност в културата на Китай се явява факта, че от древни времена, още от самото и възникване, тя се развива непрекъснато запазвайки много от древните културни центрове в продължение на векове. Това в значителна степен определя устойчивостта на традициите в Китайското изкуство.
Своеобразният художествен стил характерен за Китай се заражда много рано.
Независимо измененията в течение на следващите векове, някои от неговите характерни черти не са се променили чак до наши дни.

Културата на Древен Китай достига високо равнище. Още в древността учените на Китай са направили множество важни открития в областта на астрономията, математиката, медицината и много други науки.
През II хил. пр. н. е. в Китай вече е съществувала иероглифската писменост. По-късно били изобретени компасът, а след него и  сеизмографът. В средата на I хил. пр. н. е. е бил съставен първият в света звезден каталог, който наброявал 800 небесни тела. До големи  висоти достигнали литературата и изкуството. Достиженията им залегнали в основата на националната художествена традиция на Китай и изиграли голяма роля в развитието на изкуството при  много други народи.
Най-голям разцвет на културата на Древен Китай достигнала в периода между Цин и Хан, когато за първи път се обединили раздробените древнокитайски царства в единна Китайска държава.
Най-древните паметници на изкуството на Китай датират от III хил. пр.н. е. — по време на първобитно-общинния строй. В днешно време по цялата територия на Китай са намерени много селища от времето на неолита. Наи-големите от тях са намерени на територията на съвременните провинции Кансу, Хенан, Шанси, Шенси, Дзянсу и Чжъцзян. Откритата тук неолитна култура, също наричана още култура на оцветената керамика, най-ярко се характеризира с керамиката от типа Яншао, наречена така на първоначалното място на разкопките, направени в 20-те г. на  XX в. в провинцията Хенан. Археологическите изледвания провеждани особенно интензивно в днешно време открили при погребенията, а също така и на местата с древни жилища, много оръдия на труда и украсени съдове, даващи представа за най-високия етап в развитието на неолитната култура.
pottery-ding-yangshao

Украсените керамични съдове със най-разнообразни форми са били направени на ръка или с грънчарско колело.
Тези съдове имали най-разнообразна форма. Някои от тях имали тясни гърла и остри дъна, други наподобявали широки обли вази с късо гърло и две дръжки отстрани. Имало чаши разширяващи се нагоре, а също така и съдове напомнящи много на гръцките амфори. Съдовете били изпичани при висока температура, а украсите по тях били изпълнени на сив, кафяв или червеникъв фон с виолетова, червена, черна, жълта и бяла боя. В редки случаи целият фон бил покрит с черна боя, а само орнаментът оставал светъл. Срещащите се сред керамиката от периода Яншао кръгли съдове на три крачета (“ли”), както и някои други видове, съхранили своята форма и култово назначение в Китай в разстояние на много векове.
Към III хил. преди н. е. се отнася и така наречената Луншанска култура.
Тя е открита при разкопки на древни селища в провинциите Шандун, Шанси и Хенан. Тук били открити много керамични изделия, отличаващи се с високо качество на изпълнение. Тези черни гланцирани съдове без рисунки, били много тънки и крехки, поразяващи с разнообразието си от форми и изящество на пропорциите. Срещат се еднотипни със съдовете Яншао трикраки “ли” и “дин”, а също така различни чинии, паници, купи и др.
По-подробно е изучен следващия период, относящ се към II хил. пр. н. е., известен под названието Шан, или Ин.
Така се наричали племената, населявщи територията на Китай по долината на река Хуанхе на северо-изток от днешната провинция Хенан, а също така, по данни от последните археологически разкопки, тези племена са населявали също и източен и северо-западен Китай. През II хил. пр. н. е. продължила да се развива най-древната китайска религия, зачатки на която може да се проследят в културата Яншао. Тази религия обоготворявала природните явления и сили свързани със слънцето, луната, земята, планините и реките. Небето се е считало за върховно божество. Тези представи намирали отражение в развитата по това време иероглифска писменост, а също и в изобразителното изкуство. На духовете на природата се принасяли жертви и се устройвали молебени. Функциите на висш жрец принадлежали на самия “ван”. Огромно значение придобил също така култът на предците, във връзка с който бил разработен строг ритуал за  погребенията. В могилата на мъртвия се слагали многочислени предмети, които е трябвало да го съпровождат и охраняват в неговия загдробен живот.
Разкопките в Аняне открили голямо количество гробници на хора от най-различни слоеве на обществото.
Външният вид и инвентарът в гробниците се различават в зависимост от класовата принадлежност на погребания индивид. В царските гробници били открити особено големи количества от различни битови предмети, бронзови и керамични изделия, мраморни скулптури и други. В могилите на хората с незнатен произход се намирали само  глинени съдове и груби принадлежности.
bronze

Най-многочислени сред произведенията на изкуството от периода Шан (Ин) се явяват изделията от бронз, особено бронзовите съдове с битово и култово предназначение, намерени в гробниците.
По стил те са много близки до скулптурите от същия период. Обаче формите и прецизността на изработка на съдовете се отличават с много голямо съвершенство и виртуозно техническо майсторство, свидетелстващо за вече зрели художествени традиции. Понякога рисунката на съдовете е толкова финна и сложна, че може да се разглежда само с лупа. Инвентарът от погребенията през периода Шан (Ин) характеризира зрелият етап от бронзовата епоха в Китай.
Преходният етап от каменните оръдия към бронза все още е неизвестен.
Удивителното майсторство и завършеност на всеки детайл на бронзовите изделия се достигали благодарение на  съвършената за това време леярска техника. В Анян и Чженчжоу са намерени наскоро няколко леярски форми, позволявощи да се установи начинът на изготвяне на древните бронзови съдове.
Изработка на бронзови съдове…
Първоначално се е изготвял точен модел на съда от  глина. След изпичане на модела се изготвяла от огнеупорна глина леярската форма, на която се отпечатвал обратен образ на рисунката. Наличието на изпъкнали шевове на бронзовите съдове ни доказва, че формата не е била монолитна, а се е състояла от отделни, точно обработени части, броят на които зависел от типа на съда. В сглобената и измазана отвън със сурова глина форма се изливал разтопеният в специални котли бронз, който запълвал пространството между двете стени на формата. След изстиване, формата се разтрошавала и повече не се употребявала. За нивото на леярското производство в периода Шан (Ин) може да се съди и по това, че някои съдове достигали тегло 600 – 650 кг, поради което бронзът бивал разтопяван в няколко котли едновременно.
Резба по камъни и кости…
В периода Шан (Ин) на достатъчно високо ниво била развита и техниката за резба по камъни и кости. От красивия полупрозрачен и необичайно твърд камък нефрит се оформяли ритуални предмети, предназначени за култови церемонии, и предмети за украса. По повърхността на камъка първоначално се нанасяла рисунката, по която с елмаз се издълбавала резбата или се пробивали отвори. Накрая нефритът се шлифовал с влажен пясък.
Като цяло паметниците на изкуството от периода Шан (Ин) свидетелстват за високо  художествено майсторство и оформяне на своеобразен орнаментален стил. Те получили понататъшното си развитие в следващия период от историята на Китай, носещ названието Чжоу, по името на племето завоювало държавата Шан (Ин) в XII в. пр. н. е.
Периодът Чжоу…
Периодът Чжоу, обхващащ времето от  XII до III в. пр. н. е., в икономическо и политическо отношение не е бил единен и на свой ред се разделя на ред исторически етапи, най – значителен от които е бил периодът Чунцю (722 – 481 г. пр. н. е.) и Чжанго (480 – 221 г. пр. н. е.). В началото на първото хилядолетие пр. н. е. в Китай окончателно се наложило древноизточното деспотство, и се образувало голямо  и силно царство.
Начело на господстващата земевладелска аристокрация били царете, управляващи страната с помощта на многочислено чиновничество. Заедно с  развитието на селското стопанство се усъвършенствало и занаятчийството. По това време съществували вече големи държавни занаятчийски работилници, където работели роби под наблюдението на особени чиновници. Силно нараснала и ролята на търговията. Изделията на занаятчийските работилници отивали на пазара, а също така се осъществявал обмен и между градовете.
Културата Чжоу е възприела и развила много от културата на Шан (Ин) — писменост, архитектурните похвати, религиозните представи. Паметниците на изкуството, относящи се към това време, едва сега се подлагат на сериозно изучаване на основата на най-новите археологични изследвания, проведени от китайските учени.
През периода Чжоу започнала да се разработва градската планировка, която в основата си продължавала да съществува в Китай и в следващите столетия, като претърпявала само малки изменения.
Чжоуският град бил обиколен от четириъгълна крепостна стена, страната на която достигала 9 ли (Ли = 576 м)  дължина. В центъра на столичния град се намирал императорския дворец също обиколен със стена, на изток и на запад от който се располагали храмовите постройки за извършване на обряди в чест на земеделието. От юг на север и от запад на изток градът бил пресечен от 9 широки улици “с ширина от 9 колесници всяка”.
Дворцовите здания, както и в шанския период, се издигали на високи земни трамбовани платформи и имали широки покриви крепящи се на стълбове.
На такъв принцип била построена столицата на Чжоуската държава, намираща се на запад от съвременния Лоян. Ранният етап от развитието на културата на Чжоу до днес остава недостатъчно изучен, но има основания да се предполага, че в самото начало на периода Чжоу, художественните традиции не са претърпели големи промени.
В периода от IX до VIII в. пр. н. е. се появили забележими изменения във формата и външния вид на бронзовите съдовете.
В този период наред с големият ръст на леярското майсторство, се стабилизира и упростява формата на бронзовите съдове в сравнение с предишното производство. Някои от тях, започнали да се срещат все по-рядко, а други силно се видоизменили. Появили се ред съвършенно нови форми. Наред с разкошните култови съдове се изготвяли и по-евтини, направени от олово, каквито крайно рядко се срещали през периода Шан (Ин). Измененията в изкуството се появявали постепенно. Рисунките ставали по-малки и изпъкнали. Изображенията на животните, които в шанския период се отделяли на повърхността на съда като самостоятелен орнамент, сега получили по подчинен характер. Орнаментът, располагащ се на пояси, сега почти съвсем отсъстства, или запълва малка част от повърхността на съда. Почти е изчезнало изображението маска “таоте” и други фантастични мотиви, характерни за шанския символически орнамент. Изменил се е и характерът на надписите върху съдовете.
Шанските надписи обикновено са лаконични по съдържание и строги по стил на изпълнение. Сред чжоуските се срещат дългите надписи, доста различни по стил в зависимост от мястото на изготвяне на бронза. В надписите се говори, на кого и за какви заслуги се подарява съда, кой го е изготвил и понякога се съобщва и мястото на изготвяне.
В изобразителното изкуство на Китай през втората половина на I хил. пр. н. е. са станали много, и значителни промени.
В изкуството по-широк и разнообразен станал кръгът от сюжети и теми. Наред с абстрактната символика се създават реалистични изображения на хора и  животни. Появявяват се нови видове изкуства, усложняват се и се обогатяват техниката и майсторството.
С понататъшното развитие на занаятчийството и търговията в градовете на различните царства възникнали многочислени работилници (керамически, бронзолеярни и др.), в които се изготвяли изделия предназначени за бита на местните управници и богати хора. Разкопките, започнати през  1950 г. от китайските археолози в провинциите Хенан, Хунан и други китайски области, обогатили знанието ни за културата и изкуството на Китай през периода Чжанго (480 – 221 г. пр. н. е.).
Живописта от ранния Чжоу е била условна и абстрактна.
Близо до град Чанша, в едно от погребенията е намерена най-древната от известните  в Китай картини, нарисувани върху коприна. От нейното художествено ниво можем да заключим, че живопистта е съществувала и в по-ранните периоди, но съдейки по общия характер на изкуството от ранния Чжоу, е била много по-условна и абстрактна. Трябва да обърнем внимание на това, че поетът Цюй Юан в поемата си “Въпроси към небето” пита за съдържанието на видяните от него стенописи в древните дворци, смисълът на които му бил непонятен.
Древен пример на изображение на реален човек в китайското изкуство.
На картините от Чанша е изобразена жена в характерно за тази епоха облекло с широки увиснали надолу бродирани ръкави и развяваща се дълга пола. Лицето на жената е обърнато в профил. Тъмните и коси са украсени със драгоценности и ленти. Фигурата е изпълнена в графически маниер-съвършенно плоско, но независимо от тази условност, художникът живо предава характерът на движението и жеста. Тази картина представлява особен интерес, тъй като това е  много древен пример на изображение на реален човек в китайското изкуство.
Фигурите на животните и хората в изкуството през периода Чжанго са изпълнени много реалистично.
От този период са намерени много дървени, глинени и бронзови средни по размер скулптури, изобразяващи животни, употребявани за жертвоприношения в чест на духовете на предците, а също така и много съдове във формата на различни зверове.
great-wall-china

Най- грандиозното архитектурно съоръжение от това време е “Великата китайска стена”.
Нейното строителство е започнало някъде между IV – III в. пр. н. е. Стената се е разполагала по северната граница на Китай. Предназначението и е било да защитава страната от външни набези, а също така да защитава полята от пустинния пясък. За начало на строителството на Китайската стена се счита северо-източната област на Китай. Това могъщо крепостно съоръжение е било построено по протежение на простиращите се на запад и на юг планински хребети.
В началото стената не е била едно цялостно съоръжение.
Строителството и се е провеждало на части, нерегулярно в отделните царства през периода Чжанго. Чак към средата на III в. пр. н. е., след обединението на страната, отделните части на стената били съединени в едно цяло. Първоначално нейната дължина е била приблизително 750 км; след различните достроявания, направени през вековете, тя е надвишила 3000 км.
Китайската стена се явява един от най-величествените древни архитектурни паметници. По непристъпните голи, стръмни и диви планински върхове, тя се издига, понякога почти отвесно, сливайки се в едно цяло с могъщата и сурова природа, продължавайки бескрайно далеко, като широка бяла лента, отделяща планините от равнините. По грандиозния си размах и монументалност това съоръжение може да бъде съпоставено единствено с египетските пирамиди.
Строителите на стената са се придържали към правилото да се строи единствено по продължение на труднопроходими планински хребети.
Затова често тя образува толкова остри завои, че разстоянието между два участъка от стената през образуваната клисура се равнява на 500 –700 м. При построяване на стената в различните места са използвани различни материали. Основно тя е построена от плътно трамбовани дървета или тръстики, засипани с пясък и измазани с глина. По късно стената е била облицована със светло сив камък.
Средната и височина е от 5 до 10 м, а средната ширина — от 5 до 8 м.
По върховете на стената са построени ред от зъбци с бойници и е проправен път, по който се придвижвали войсковите колони. На всеки 100 – 150 м по цялата дължина на стената се разполагат квадратни стражеви кули, където е живеела стражата и откъдето са се подавали светлинни сигнали при приближаване на неприятеля. Високите и масивни кули с назъбен връх имат малки прозорци, тежки ниски входни арки и вътрешни помещения. По цялото протежение на стената били направени проходи със стълби, позволяващии да се излезе на една от страните и.
Своето най-високо развитие архитектурата и изобразителните изкуства на Древен Китай достигнали през III в. пр. н. е. – III в. от н. е. (периодът през който господствали династиите Цин и Хан).
Тогава страната била обединена в голяма централизирана държава. Китай по това време представлявал могъща империя, в състава на която били включени независимите по-рано многочислени племена и държави. От периода Цин до наше време почти не са достигнали паметници на културата, но за ханското изкуство, напротив, може да се състави достатъчно цялостна представа.
Периодът Хан е време на блестящия разцвет на културата на Древен Китай. По това време особенно развитие получава монументалното изкуство — скулптурата и живописта.
В ханското изкуство ясно се вижда тенденцията към единство на стила, дължащо се на обединението на държавата и установяване на широко културно общуване в Китай.
Особенно разнообразни и красиви били градските постройки. Издигали се многоетажни сгради, с фасади украсени с гравирани корнизи, колони и пиластри, имащи декоративно значение.
Неодавна, при разкопки на изток от Пекин е намерен голям, превъзходно изпълнен глинен модел на сграда, около 2 м  висок, даващ ясна представа за подобни градски съоръжения. Моделът изобразява богато декорирано пететажно здание с няколко покрива, балкони, многочислени врати и прозорци. Пред сградата е разположена порта с две средно високи правоъгълни кули, покрити с керемиди. По нагоре следват широки покриви и гравирани балкони, опиращи се на доу-гуни, облегчаващи конструкцията и създаващи плавни преходи в силуета на зданието. Етажите постепенно намаляват по площ към върха, и постройката завършва с покрив, който по своите си размери е съизмерим с покривите на кулите при портата. Моделът е оцветен в ярки цветове, което, както изглежда, е съотвало на цветовите съчетания на ханската архитектура.
Покривите на сградите и кулите, покрити с цветни цилиндрични керемиди, са основната декоративна част на зданието. Приповдигнати с доу-гуни високо над стените, те като че се реели над тях. Дългите полегати скатове с високите огънати краища създавали впечатление за безтегловност, особено осезаемо в архитектурата на кулите. В периода Хан все още не са се строили покриви с огънати краища, което е характерно за по-късните  периоди.
Изобразителното изкуство от периода Хан значително се различава от предшестващите периоди, макар и да се опира в своето развитие на създадените по-рано традиции.
Характерът на ханското изкуство в много отношения се определял от потребностите на господстващата конфуцианска идеология, внасяща в него морализиращи назидателни идеи, служещи за утвърждаване на съществуващия държавен ред.
Заедно с това в изкуството се появили черти, отразяващи някои напредничави тенденции по това време. В скулптурата и в живописта все повече се проявява интерес към отразяване на явленията от реалния живот. Изобразяват се исторически събития, придворния бит и даже сцени от живота на обикновения човек.
guardians_of_day_and_night_han

Особености на ханския реализъм…
Развивайки тенденциите, възникнали в изкуството през V – III в. пр. н. е., ханските художници изработили несравнимо по-реалистичен метод за предаване на образа на човека и обкръжаващата го среда. Особеност на ханския реализъм се заключава в това, че новите черти в изкуството все още много силно били свързани с древната символика и религиозните представи. Реалните изображения на хора и животни често били изобразявани заедно с фантастични и причудливи образи на демони, дракони и различни духове.
Днес са ни известни достатъчно голямо количество хански релефи от погребения. Независимо от това, че те са открити в различни райони на страната, тях ги обединяват единните стилистични особености. По съдържание релефите от различните области също са близки един с друг. В тях се изобразяват същите пирове, ловни и митологични сцени и т. н. По художествените си качества едни от най-добрите релефи, наред с вече споменатите, се явяват гравираните каменни плочи от погребенията в провинция Сичуан, намерени при неотдавнашни разкопки. За разлика от релефите от Лян-ци, те са по-малко  ограничени от официалните изисквания, и поради тази причина са по-жизнени и свободни.
Приложното изкуство от периода Хан, по форма и техника на изпълнение значително се различава от произведенията през предшестващия период.
Ханските бронзови съдове са много тънкостенни и почти са лишени от орнаменти. Голяма част от тях имат вече чисто утилитарно предназначение, във връзка с което се изменят и упростяват много форми. Като правило, релефната рисунка остава, само около дръжките, а останалата повърхност се украсява само с няколко декоративни изпъкнали ивици, преминаващи през средата на съда. Техниката на отливане става по разнообразна.
Често отделно се спояват детайли от съдовете, много от тях се изготвят вече с помощта на изковаване. Както и преди се прилага инкрустация и позлатяване. За това време е характерно изготвянето на големи глинени съдове, покрити със зелена и златисто-кафява глазура, по форма и орнаменти наподобяващи бронзовите.
Периодът Хан — това е време на блестящ разцвет на културата на Древен Китай. То е повлияло и върху други страни от Изтока — Япония, Корея, Индокитай, Монголия, които в течение на много векове са използвали културните достижения на Древен Китай.

 източник-  http://art-bg.info