СТАТИЯ Фаберже


Петер Карл Фаберже

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петер Карл Фаберже
руски бижутер
Петер Карл Фаберже 
Роден:
Починал:
Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.
Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав Фаберже, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.
Peterthegreategg.JPG

Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“.
През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже — в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери като не по-малко известния Михаил Перхин — едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца-за цар Александър III, който всяка година, до смъртта му през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; и още 44 — в периода между 1895 и 1916 г. — за цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна. Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство.

 Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 г. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.

Революцията от 1917 г. слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира в изгнание — тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан.


Източник: Вероника Караджова

Тюркоаз- полу-скъпоценен камък

                              Тюркоаз



Тюркоазът (тюркизът) е фосфатен минерал, полускъпоценен камък, използван още 5000 г. пр. Хр. в праисторическото селище Орлово, Хасковско (България). В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров.
 В буквален превод тюркоаз означава "турски камък". Това име е дадено поради това, че е внасян в Европа през Турция от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до синьото. Находища на този минерал са известни в Средна
Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, САЩ, Австралия и други страни. В България е установен в Източните Родопи. Енергията на тюркоаза помага за успех, носи щастие. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича. Отблъсквайки негативната енергия тюркоазът помага на притежателя си да се справи със завистниците, пази от собствените лоши мисли, които могат да програмират лоши събития. Успокоява болките в гърлото, лекува очите – органът, който е много важен за Стрелците.

Hand Made Jewelry VANIS
 Тюркоазът бил част от медицинското оборудване на повечето лекари през XV век; те твърдели, че противодейства на всяка отрова. Освен това го стривали на прах и правели от него еликсир срещу ухапване от скорпиони и страдания, причинени от обсебване на демони; лекували преуморени очи, като слагали върху тях тюркоази или карали хората да ги съзерцават.
 Ако притежателят му се разболеел, камъкът избледнявал; а след смъртта му губел цвета си, докато не попаднел в ръцете на новия си здрав собственик. 
Руският цар Иван Грозни дълбоко вярвал в това, както твърди един от пратениците на кралица Елизабет I.
  Старите перси знаели и друга магия, свързана с тюркоаза. Според тях, ако сутрин той блести в яркосиньо, денят ще бъде щастлив и прекрасен. Според едно тяхно заклинание за късмет и прогонване на злото, човек трябва да види върху тюркоаз отражението на новата Луна.
Hand Made Jewelry VANIS
  Американските индианци и тибетските будисти ценели високо тюркоаза. Според тях, той давал живот и дихание на Земята и всички нейни създания, освен това пазел и защитавал тялото и душата. И в двете култури го съчетавали с червен корал, като символ на жизнената сила.
  Тюркоазът се смята за символ на щедрост, искреност и привързаност. Той съхранява приятелството и дори може да превърне враговете в приятели. 
 По традиция се смята, че носи късмет само ако е подарен, а не купен.    
 За да запази цвета си, тюркоазът трябва от време на време да се поставя в гореща сапунена вода. 


Източник- Уикипедия, свободната енциклопедия

Аметист- полу-скъпоценен камък

Аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.
Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) — „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр. Хр.
Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен „отрезвяващите свойства“, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация.


Астролозите го препоръчват на родените под знака на
 Овен, Близнаци, Рак, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.

  Легендата за богинята Диана и бога на виното и веселието Бакхус разказва за произхода на аметиста. Бакхус бил много ядосан на смъртните, че го пренебрегват. Затова се зарекъл, че ще заповяда на лъвовете си да разскъсат първото човешко същество, което му се изпречи пред очите. И ето, че на пътя му се появила девойката Аметист, която отивала към храма на Диана. Когато лъвовете я нападнали, виковете й привлекли вниманието на богинята, която я превърнала в колона от прозрачен планински кристал. Бакхус се разкаял горчиво за неразумната си подтъпка и излял чаша вино върху колоната. Така от прозрачна, тя станала виолетова.
 
  В Древен Китай вярвали, че аметистът помагал на този, който води съдебно дело, защото се смятало, че осигурява благоразположение и положителен изход от делото. В Средновековна Европа аметистът е бил по-скъп от диаманта. Някои го наричали "епископски камък", защото го носели кардиналите и епископите. Кръстоносците продължили древните традиции и го окачвали на броениците си.
  Мъдреците, магьосниците и лекарите от Близкия Изток вярвали, че причина за всички болести на тялото е заболялата душа. Наред с молитвите към определени ангели, светци и сили, те предписвали еликсири, в които имало аметист. 
 Аметистът става изключително популярен през XV век, защото се смятало, че може да контролира и пропъжда злите духове. Войниците го носели като амулет срещу рани и смърт.
  Според един много древен обичай, за да има най-голям ефект от силата му, трябва да се носи аметистов пръстен на средния пръст на лявата ръка; лекарите го практикували в продължение на няколко века.
  От стари времена моряците носят аметисти, за да си осигурят безопасно пътуване, а войниците - за да ги пази от раняване.

 Източник- Уикипедия, свободната енциклопедия/