Картина- "Lessons"
/ масло 2004г.
Платно, маслени бои,
размер 33 см / 41 см
без рамка.
размер 33 см / 41 см
без рамка.
Цена - по договаряне
“Lessons”
/Oil on canvas 2004, size 33 x 41 cm.
Without frame/ price on request
КАРТИНА “She”/ oil on Hardboard -2012
Картина- "Тя" /масло 2012г.
Фазер,
масленни бои,
размер 26 см / 32.5 см
без рамка
размер 26 см / 32.5 см
без рамка
Продадена
“She”/ oil on Hardboard,
-2012
size 26 cm / 32.5 cm
КАРТИНА "Don’t wait"part 2 /oil on Hardboard -2012
Картина-
"Не чакай" 2-ра част /масло 2012г.
Фазер,
масленни бои
размер 26 см / 32.5 см., без рамка.
размер 26 см / 32.5 см., без рамка.
Продадена
“Don’t wait" part2/oil on Hardboard, -2012
size 26 cm / 32.5 cm.
КАРТИНА "One"/Oil on Hardboard- 2012
Картина- "Едно" част II-ра
масло 2004г.
Фазер,
маслени бои
размер 36.5 см / 60.5 см
/без рамка./
размер 36.5 см / 60.5 см
/без рамка./
Цена - по договаряне
"One"/Oil on Hardboard, 2012,
size 36.5 х 60.5 cm.
size 36.5 х 60.5 cm.
/Without frame/
price on request
price on request
КАРТИНА "Don’t wait" /oil on Hardboard -2012
Картина- "Не чакай" /масло 2012г.
Фазер,
масленни бои,
размер 25.5 см / 52.5 см
/без рамка/
размер 25.5 см / 52.5 см
/без рамка/
Don’t
wait/oil on Hardboard,
-2012
,
size 25.5 х 52.5 cm.
СТАТИЯ История на Изкуството/ Палеолит
Палеолит
Изкуството на старокаменната епоха се дели на периоди, обозначавани по мястото на находищата:-Оринякски период – особено богат с резби, изобразяващи женски фигури.
 |
| Вилендорфска венера |
По-беден е откъм художествени находки.
-Магдалински период – към него се отнасят най-хубавите произведения на праисторическата живопис(Алтамира в Северна Испания и Фон дьо Гом в Югозападна Франция).
Тогава са и първите прояви на изобразителна дейност на човека. Този период не е локализиран. През това доисторическо време липсвали цивилизациите.Нямало уседнали форми на живот. Главно занятие на палеолитния човек е ловът. Така той основно зависел от движението на огромни стада диви коне, северни елени, бизони, мечки. Първобитните хора се приютявали под навесите на огромни скали или в пещери, където през цялата година се задържа топлина.
Те още нямали разчленени представи за външния свят, но вече създавали произведения, които били сходни с творби на изкуството.
В представите на първобитният човек ръката имала особено значение: с нея той си добивал храната, ръката с петте пръста му давала преимущество в борбата със звяра, с помощта на ръката той предавал на ближните си своите мисли. Ръката заемала видно място в най-ранните рисунки на първобитния човек.
Това били по-скоро отпечатъци, отколкото изображения. Понякога очертанията на ръцете били подсилени с тъмна боя. Изглежда, че на човека е било по-лесно да си служи с дясната ръка, затова в тези най-стари рисунки се виждат много изображения на лявата ръка, изпълнени с дясната.
Основна грижа на живота му бил ловът и следователно главна тема на изображенията станало животното. Хората покривали неравните стени на пещерите с огромни изображения. Виждаме разнообразен животинския свят през каменния век – гигантски северни елени, табуни диви коне, сърни, мечки. Понякога до изображенията на животни се появяват изображения на ръце.
На този етап обаче е невъзможно да се търси в тях последователното развитие на една идея.
 |
| Aлтамира |
С особена живост се отличава една запазена рисунка на ревящ бизон с вдигната глава, изпъната шия, вирната опашка и мощно тяло.
Изображенията са изписани с обикновени земни бои – охра, хематит и въглен – в естествена големина по стените на пещерите. Съхранявавали оцветителите в сухи кости. Формоизграждането е с условни, абстрактни знаци – линии, точки, триъгълници, примитивни геометрични форми.
Натурализъм в изображенията не може да има, човекът не рисува животното както го вижда, а както го познава. Представя го в профил с усукана перспектива. Често изображението първоначално се гравира върху повърхността.
Има различни теории за функциите и смисълът на изображенията:
-Имитативна теория – произлиза от идеята за подражание на външното. Поведение чрез което се усвоява опит. Мимезис.
-теория базирана на инстинкта за украса – вътрешна присъща същина на homo sapiens.
-Магико-ритуална теория – според нея чрез тези изображения палеолитния колектив е извършвал своите ритуали(свързани с живота, смъртта, плодородието и силата на човека).
Има и идея за развит тотемизъм, изявен чрез повторението на двойката “бизон-кон” – две тотемиччески половини на едно едногамно цяло. В пещерата Алтамира,Испания и до днес са запазени рисунки на много диви зверове и мамути.
В нея се намира т.нар. “Праисторическа Сикстинска капела”, защитена от ЮНЕСКО.
В пещерата Ласко,Франция изображенията се редуват във фризове, забелязва се симетрия на масите. Въпреки това композицията е разбъркана и на места рисунките са една върху друга.
През 25 000 г.пр.н.е. – късен Палеолит – се датират най-ранните прояви на скулптура – женски фигури т.нар. “Първобитни Венери”. Те са символични изображения на някакво Божество – надперсонална фигура, някаква идея, представа облечена в човешко тяло.
Тези женски фигури носят идеята за плодородието и раждащото живот начало.
Около 25 000 г.пр.н.е. се датира Вилендорската венера. При нея няма индивидуализация, нито портретна характеристика. Скулптурата няма лице(то е покрито/обгърнато с коса, представена с вълнообразни форми). Забелязва се известна хиперболизация на фигурата – гърди, ханш – пластични форми, които дават израз на Плодородието. Минимализирани са други части на тялото – ръцете.
Жената се ползвала с голяма почит, тя била считана за тайнствена покровителка на живота и лова.
Друго култово изображение, характерно за епохата е релеф на богиня, която държи рог на изобилието.
Първобитният човек дялал малки статуетки от камък и кости на убити животни.
Когато възпроизвеждал фигура на кон от камък, той улавял основните форми на тялото, закръглена задница, цилиндрично туловище, изтънчена шия и главата. Върху повърхността на това тяло врязвал тънки чертички, които трябвало да предадат мъхестата козина на дивия кон.
В рисунките върху кост първобитния човек умеел с гъвкав щрих да скрепява очертанията на различни животни.
Изображенията на животните са слабо свързани помежду си и с обкръжаващата ги среда.
Първобитният човек още не бил свикнал да възприема едновременно два или три предмета, от което произлиза и слабата му способност да композира. Когато искал да възпроизведе няколко предмета върху малка плоскост, ограниченото пространство го заставило да мисли как да ги разположи.
Гравираното изображение “Елени преминават брод” е особено показателно за художествените опити на първобитния човек. Тази кост не е запазена напълно. Можем да различим как тясното пространство е накарало художника да постави изображението на рогатия елен съвсем близо до животното пред него. За да покаже, че всичко се разиграва във водата, той е изобразил огромни риби. Те запълват празното пространство между краката на животните, но кракът на предния елен пресича една от тях. Тук са съчетани различни принципи на разполагане на фигурите.
Първобитния човек се е стремял да възпроизведе не само очертанията на отделните животни, но и да улови мигновеното им движение. При някои рисунки с вдълбан контур животните са изобразени не само с два чифта крака, а със много крака.
източник- http://art-bg.info
История на Изкуството / Мезолит
Мезолит
В мезолитните рисунки илюстрации на хора се срещат все по-често. Човекът е представен като носител на движението, опростен и сумарен образ. Запазени са малко изображения. В настенното изкуство се срещат човешки, предимно мъжки фигури, сексуални символи. Те са геомеризирани или силно стилизирани (положени с контур).
Появяват се ренгенографски рисунки на части от тяло, тъкани, кости, вътрешности.
източник- http://art-bg.info
 |
Мезолитът(среднокаменен век) е преходен период от палеолита към неолита и обхваща времето между 12 000 – 8 000 г.пр.н.е.
Забелязва се известна инволюция в епохата на Мезолита. Идеите се
реализират в знакови форми – чрез символи. Характерни са
петроглифите(предписмени изобразителни форми).
В мезолитните рисунки илюстрации на хора се срещат все по-често. Човекът е представен като носител на движението, опростен и сумарен образ. Запазени са малко изображения. В настенното изкуство се срещат човешки, предимно мъжки фигури, сексуални символи. Те са геомеризирани или силно стилизирани (положени с контур).
Появяват се ренгенографски рисунки на части от тяло, тъкани, кости, вътрешности.
източник- http://art-bg.info
История на Изкуството/ Новокаменна епоха и бронзов период
Новокаменна епоха и бронзов период
Неолитът и последвалият я бронзов период приблизително обхваща времето между 8 000 – 2 000 г.пр.н.е.
Главните центрове на културата се изместват на югоизток. Човека преминал към заседнал начин на живот, което имало дълбоки последици. То направило възможно развитието на земеделието и опитомяването на животни. Човекът вече не живеел в скални цепнатини, а в особени постройки(колиби). Научил се да прави съдове от глина, да изработва тъкани, да плете кошници, да изгражда каменните си сечива. Огромна крачка напред било появявянето на метала. Медта и златото, изглежда, са дошли в Европа от изток. Отначало се използвали за направата на украшения, поради ковкостта и мекостта си. По-твърдата сплав на калай
и мед направила по-късно възможно не само заменянето на каменните сечива, но и изработването на сечива с много по-сложна и съвършена форма.
Създава се изкуство с по-сдържани, по-отвлечени, по-опростени форми. За човека действителността придобила по-голяма дълбочина. Многозначни символи били геометричните знаци – кръг, триъгълник и спирала. Появяват се орнаментите – ивици, кръгчета, зигзаговидни линии и триъгълници – върху различни украшения, гребенчета и домашни съдове. Заедно с това изкуството развивало чувство за ритмични форми и композиция.
Най-значителното явление през този период на преминаване към заседнал начин на живот е обособяването на рода. Племето, родът бил клетката на бъдещата държава. Почитането на родоначалника като основа на родовия строй получило особена, тайнствена обосновка, тъй като се вярвало, че родоначалникът не само приживе, но и след смъртта си продължава да помага на своето племе. По този начин всеки род създал символ на своята принадлежност – тотем.
Главното внимание на човека било насочено към жилището на дедите, достойно обиталище на техните души.
В новокаменната ера се появяват първите паметници на монументалната архитектура от камък:
-менхири – представляват огромни отвесно побити камъни, имали пряка връзка с погребенията, но не били надгробни паметници.
-долмени – долменът е съставен от два отвесно побити камъка с водоравно положена върху тях широка каменна плоча. В някои случаи долменът бил покрит и от четирите страни с каменни плочи, понякога отгоре бил насипван хълм, гробна могила. Долменът образувал в известен смисъл сърцевината на надгробната могила. В историята на архитектурата долменът бележи важен етап. За пръв път и със собствени усилия чрез натрупване на материал човекът ограничавал пространството, за пръв път ясно са противопоставени носещи на носени части и именно това противопоставяне станало основа на архитектурата. Вътрешното пространство на долмените било тайнствено място, където обитавала душата на праотеца. За общуването й с външния свят в страничните плочи често били оставяни малки кръгли отвори.
-кромлехи – те се считат за подобие на обреден танц. В центъра на кромлехите се намирал алтар, който бил заобиколен от отвесно изправени камъни, покрити с груби каменни плочи. Тези камъни образували ограда, защитна стена, но заедно с това сякяш участвали в култов обред. Този обред, изглежда, е бил свързан с култа към слънцето, тъй като то прониква през оградата в дни на равноденствие.
Особено забележителен е паметникът край Стоунхейндж в Южна Англия, който свидетелства за значителен напредък в техниката на изпълнението.
Те са прости по форма, но размерите им са много големи, което именно определя основното
впечатление от тях.
източник- http://art-bg.info
Неолитът и последвалият я бронзов период приблизително обхваща времето между 8 000 – 2 000 г.пр.н.е.
Главните центрове на културата се изместват на югоизток. Човека преминал към заседнал начин на живот, което имало дълбоки последици. То направило възможно развитието на земеделието и опитомяването на животни. Човекът вече не живеел в скални цепнатини, а в особени постройки(колиби). Научил се да прави съдове от глина, да изработва тъкани, да плете кошници, да изгражда каменните си сечива. Огромна крачка напред било появявянето на метала. Медта и златото, изглежда, са дошли в Европа от изток. Отначало се използвали за направата на украшения, поради ковкостта и мекостта си. По-твърдата сплав на калай
и мед направила по-късно възможно не само заменянето на каменните сечива, но и изработването на сечива с много по-сложна и съвършена форма.
 |
| Фигури от Кукутени-Триполие |
Създава се изкуство с по-сдържани, по-отвлечени, по-опростени форми. За човека действителността придобила по-голяма дълбочина. Многозначни символи били геометричните знаци – кръг, триъгълник и спирала. Появяват се орнаментите – ивици, кръгчета, зигзаговидни линии и триъгълници – върху различни украшения, гребенчета и домашни съдове. Заедно с това изкуството развивало чувство за ритмични форми и композиция.
Най-значителното явление през този период на преминаване към заседнал начин на живот е обособяването на рода. Племето, родът бил клетката на бъдещата държава. Почитането на родоначалника като основа на родовия строй получило особена, тайнствена обосновка, тъй като се вярвало, че родоначалникът не само приживе, но и след смъртта си продължава да помага на своето племе. По този начин всеки род създал символ на своята принадлежност – тотем.
Главното внимание на човека било насочено към жилището на дедите, достойно обиталище на техните души.
В новокаменната ера се появяват първите паметници на монументалната архитектура от камък:
 |
| Менхири |
-менхири – представляват огромни отвесно побити камъни, имали пряка връзка с погребенията, но не били надгробни паметници.
 |
| Дюлмени |
-долмени – долменът е съставен от два отвесно побити камъка с водоравно положена върху тях широка каменна плоча. В някои случаи долменът бил покрит и от четирите страни с каменни плочи, понякога отгоре бил насипван хълм, гробна могила. Долменът образувал в известен смисъл сърцевината на надгробната могила. В историята на архитектурата долменът бележи важен етап. За пръв път и със собствени усилия чрез натрупване на материал човекът ограничавал пространството, за пръв път ясно са противопоставени носещи на носени части и именно това противопоставяне станало основа на архитектурата. Вътрешното пространство на долмените било тайнствено място, където обитавала душата на праотеца. За общуването й с външния свят в страничните плочи често били оставяни малки кръгли отвори.
 |
| Кромлехи |
-кромлехи – те се считат за подобие на обреден танц. В центъра на кромлехите се намирал алтар, който бил заобиколен от отвесно изправени камъни, покрити с груби каменни плочи. Тези камъни образували ограда, защитна стена, но заедно с това сякяш участвали в култов обред. Този обред, изглежда, е бил свързан с култа към слънцето, тъй като то прониква през оградата в дни на равноденствие.
Особено забележителен е паметникът край Стоунхейндж в Южна Англия, който свидетелства за значителен напредък в техниката на изпълнението.
Те са прости по форма, но размерите им са много големи, което именно определя основното
впечатление от тях.
източник- http://art-bg.info
История на Изкуството/ Шумер и Акад
Шумер и Акад
През праисторическия период от VII до края на V хил. пр.н.е. в Двуречието(предимно северната част) се развиват няколко отделни култури. Тяхното изкуство се свежда до цветна украса на керамиката с геометрични, с фигурални орнаменти (напр. стилизирани жени и скорпиони) и техни съчетания.
 |
Първата историческа култура(документирана с писмени сведения и паметници) е шумерската. Предшества се от последната праисторическа култура, наречена Тел ал-Убаид, която отстъпва място на шумерската около средата на IV хил.пр.н.е., когато големите градове-държави Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума, възникват върху предишни селища.
Всеки град си имал свой управник – цар или жрец и свое божество. Няма данни за етническия състав и за характера на по-ранното население, нито се знае откъде са дощли шумерите, носители на значително по-висока култура от заварената.
Запазени са и многобройни статуетки на крале-жреци и на божества. Ебихил е с малки размери и е оцветена. Това е изображение на възрастен гологлав брадат мъж със сини очи и изразителен нос, сключени вежди и предразполагащ израз на лицето. Подобен антропологичен тип имат и хората, изобразени в различни сцени. Най-важните за историята на изкуството подобни образи покриват Хоругвата от Ур, както и части от реконструираната арфа, украсена с глави на животни.
Скулптура.Най-древната шумерска скуптура свидетелства, че изкуството не е служило само за възхвала на земните владетели, то е било и в служба на богопочитането.
Глинените статуетки, оставени в храмовете от дарители, трябвало вечно да се молят вместо тях и непрекъснато да участват в обреди. Това отговаряло на наивната представа, че изображението може да замени живия човек. По крайно простото си изпълнение тези статуетки са човешки фигури със скъсени пропорции. Бикът е свещенно животно и фигурира в емблемата на град Ур, докато по емблемите на другите градове се срещат други животни, очевидно смятяни за свещени: Урук – два елена, Умма – два козела, Лагаш – два лъва. Над тези животни стои един и същ образ на орел с лъвска глава. Контакта на белези и части от различни животни в един образ, създаването на странни въображаеми същества, става още в зората на историята на Месопотамия любима задача за художници, ваятели и гравьори.
Дребната скулптура от глина, камък и бронз в Южна Месопотамия ни преставя къси тромави фигури на сановници, царе и божества. От средата на третото хилядолетие се появяват релефи с образи в равномерни редици от застинали фигури. Телата са представени в амфас, а главите и краката са в профил. Много по-свободно са предадени фигури на хора и животни в неофициални сюжети.
Най-разпространени са сюжети на лов и битки, в който фигурите на хора и животни са предадени живо и декоративно, един от най-често повтарящите се сюжети е лов на лъвове.�
Особено очарование излъчва статуетката на овен, намерена в Суза, тя се отличава със същата обобщеност, както и рисунките от този район. Тук чувството за пластичност и ритъм са ясно изявени, а рогата са изтъкнати с вярно око като най-характерна черта у животното. Това виждане е породено от чистото отношение на човека към заобикалящия го свят.
Фигурите на Гудеа, владетел на Лагаш, обединил в единна държава старите шумерски земи с многобройните градове, изглежда, са създадени в едно и също столично ателие, откъдето са изпратени в различни части на страната. Всички те са от тъмен твърд камък – диорит, и си приличат. До нас са достигнали около десет от тях. Характерен е жестът на скръстените пред тялото ръце(лявата обхваща китката на дясната). Някои от фигурите на Гудеа са в цял ръст, на други той е седнал. На една от тях държи на коленете си свитък.
 |
Архитектура.Архитектурният образ е обусловен не само от функциите, но и от климата и достъпните материали. Камъкът и дървото са били докарвани отдалеч. Затова камъкът се използвал рядко само за облицовка на долната част на терасите, частично в крепостните стени, за стълбища и подовите настилки в дворците. Колоните, които се срещат много рядко, са най-често дървени, облицовани с медни листове, и играят само декоративна роля.
За образец, за развитието на вече усъвършенствана храмова, гробична и жилищна архитектура,
може да служи Белият храм в Урук и т.нар. Дом на Авраам в Ур. Още в онази епоха се появява специфичната култова сграда, т.нар. зикурат. Това е терасовидна постройка с няколко свързани с рампи нива, която завършва във височина с храм на някое божество, разположен на най-малката по площ тераса. Един от най-старите зикурати в Ур е с храм на богинята на луната Нана, възстановен днес.
Писменост. Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.Хр. и е една от най-ранните известни форми на писменост. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.
Литература. За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита “Епос за Гилгамеш” – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език.
Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанапал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.
Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на ХІХ в.
Съдържанието на Енума Елиш е записано с клинопис на седем плочки, наречени “Седемте плочи на Сътворението”. Това е разказ за сътворението, който изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.
Много отдавна планетите от Слънчевата система се подредили по особен начин, а Земята била разтърсена от космическа катастрофа. Богът на небето Ану се приземил на Земята със своята флотилия. Те дошли от планета намираща се в слънчевата система отвъд Плутон, с цикъл на въртене около Слънцето близо 3600 земни години. Богът създал хората първоначално като работници в мините, за да събира ресурси за тяхната планета.
Постепенно човекът бил усъвършенстван, цивилизован, запознат със създадения строй на управление и оставен сам на съдбата си с обещанието, че в бъдеще те ще се върнат.
От Акатската култура е достатъчно да се посочи само едно наистина голямо произведение на културата им – стелата на владетеля Нарамсин. Изобразяваща неговите походи. В сравнително нисък релеф е представена условно, но много живописно сцена на битка. Повечето от сцените в долната част на композицията изобразяват победното сражение, докато в горната част на релефа е представена символичната сцена на триумфа на Нарамсин и благодарността му към боговете. Той е изваян прав с военни доспехи пред една конусовидна планина, над която се показват знаците на слънцето и на луната. Войните и фигурата на царя са моделирани много умело. Липсва скованата композиция на шумерските релефи от същото или по-късно време.
Стелата е била много характерна за изкуството на двуречието. Слагана е по повод на големи
сражения и битки.
През XIXв. в Ниневия е открита медна скулптурна глава на владетел с характерни семитски черти(по-различни от шумерския антропологичен тип). Главата се отличава с много точна изработка. Смята се че това е портрет на първия обединител на Двуречието Саргон Велики или Стари.
Многобройни цилиндрични ролкови печати от това време документират непрекъснатия интерес към животните и все по-голямата експресивност в тяхното пресъздаване.
източник- http://art-bg.info
История на Изкуството/ Древен Египет
Художествена култура на Древен Египет
От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството.
В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Древен Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”.
Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”, а себе си наричали Ремту Кеми , което означава "хора от черната земя"
В ІІІ
в. пр. н.е. египетският жрец Манетон от Себеннит написал на гръцки език “Историята
на Египет”, в която определил основните периоди на Старото, Средно и
Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е
имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили,
растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си
представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият
бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял
силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на
плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти
митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и
негова съпруга Исида – богиня на плодородието и водата.
Древно царство
Това е епохата на създаване на писмеността, религиозните и светски
закони, основните принципи на художественото творчество. Може да се
приеме за “златен век” на египетското изкуство.
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах – създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.
В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно – гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.
На западния бряг на Нил (понастоящем в Гиза, около Кайро) се
възвишават грандиозни пирамиди на фараоните от ІV династия : Хуфу
(гърците го наричали Хеопс), Хафа (Хефрен). Някога пирамидите били
облицовани с гладко полирани варовикови блокове (частично са се
съхранили на върха на пирамидата на Хефрен). Основата на пирамидите има
формата на квадрат, а страните образуват равнобедрени триъгълници.
Най-голямата пирамида- Хеопсовата, е построена през ХХVІІв. пр. н.е.
Неин създател е племенника на фараона Хемиун. Пирамидата е с височина
около 147 метра и страна на основата 233 метра. Изградена е от блокове с
тегло от 2,5 до 30 тона. Дори в наши дни си остава загадка как са
обработени и поставени с такава точност блоковете един върху друг и при
това пролуките между тях не са по-големи от половин милиметър. От
северната страна хеопсовата пирамида има едва забележим вход, който ни
отвежда през тесен към по-широк коридор, а оттам – в погребална зала с
изработен от гранит, но отдавна опустошен, саркофаг на фараона. По
вентилационната система в стаята влизал сух въздух от пустинята, за да
се съхрани по-добре мумията на фараона.
Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и христианския храм в Европа – Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.
Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс дълъг 87 метра и висок 20 метра.В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице(някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила отколкото страх.
Средно царство
В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номархи), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си някои привилегии, фараоните и получилите почти пълна независимост номархи, строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.
От средата на епохата на Средното царство, в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, молилни, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по расказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.
Предназначението на тази прославена постройка не е установлено със сигурност. Иследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с бирюзой, лазуритом и сердоликом, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.
Ново царство
Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството. което довело до нови решения в рядица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. На смяна на точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят, се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет — се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.
Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-Ел-Бахри.
Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнского искуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от рядица канонични форми и традиционно идеализирования образ на царя. Такива са релефите и скулптурите на храма на Атон във Тива, построен още до пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица и ранните релефи в храмовете и. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И прославената оцветена глава на царицата Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясък, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.
Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници са в традициите на Амарн и явно близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не била разграбена и запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на искуството на Амарн не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.
Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. В строителството в Карнак били заинтересовани и фараони, и жреци.
По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас са достигнали статуи на фараона Тахарка и етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелялия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.
Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история,с утвърдени типове колони,с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната в IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет, Александрия, станала в кратък срок един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Истока.
източник- http://art-bg.info
От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството.
В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Древен Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”.
Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”, а себе си наричали Ремту Кеми , което означава "хора от черната земя"
 |
| Всевиждащото око на Амон Ра |
Древно царство
 |
| Изида и Озирис |
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах – създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.
В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно – гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.
 |
| Траурна церемония |
Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и христианския храм в Европа – Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.
Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс дълъг 87 метра и висок 20 метра.В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице(някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила отколкото страх.
Средно царство
В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номархи), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си някои привилегии, фараоните и получилите почти пълна независимост номархи, строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.
От средата на епохата на Средното царство, в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, молилни, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по расказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.
Предназначението на тази прославена постройка не е установлено със сигурност. Иследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с бирюзой, лазуритом и сердоликом, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.
Ново царство
Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството. което довело до нови решения в рядица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. На смяна на точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят, се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет — се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.
Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-Ел-Бахри.
Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнского искуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от рядица канонични форми и традиционно идеализирования образ на царя. Такива са релефите и скулптурите на храма на Атон във Тива, построен още до пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица и ранните релефи в храмовете и. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И прославената оцветена глава на царицата Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясък, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.
Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници са в традициите на Амарн и явно близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не била разграбена и запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на искуството на Амарн не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.
Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. В строителството в Карнак били заинтересовани и фараони, и жреци.
По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас са достигнали статуи на фараона Тахарка и етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелялия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.
Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история,с утвърдени типове колони,с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната в IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет, Александрия, станала в кратък срок един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Истока.
източник- http://art-bg.info
Абонамент за:
Публикации (Atom)