Аметист- полу-скъпоценен камък

Аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.
Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) — „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр. Хр.
Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен „отрезвяващите свойства“, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация.


Астролозите го препоръчват на родените под знака на
 Овен, Близнаци, Рак, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.

  Легендата за богинята Диана и бога на виното и веселието Бакхус разказва за произхода на аметиста. Бакхус бил много ядосан на смъртните, че го пренебрегват. Затова се зарекъл, че ще заповяда на лъвовете си да разскъсат първото човешко същество, което му се изпречи пред очите. И ето, че на пътя му се появила девойката Аметист, която отивала към храма на Диана. Когато лъвовете я нападнали, виковете й привлекли вниманието на богинята, която я превърнала в колона от прозрачен планински кристал. Бакхус се разкаял горчиво за неразумната си подтъпка и излял чаша вино върху колоната. Така от прозрачна, тя станала виолетова.

 

  В Древен Китай вярвали, че аметистът помагал на този, който води съдебно дело, защото се смятало, че осигурява благоразположение и положителен изход от делото. В Средновековна Европа аметистът е бил по-скъп от диаманта. Някои го наричали "епископски камък", защото го носели кардиналите и епископите. Кръстоносците продължили древните традиции и го окачвали на броениците си.

  Мъдреците, магьосниците и лекарите от Близкия Изток вярвали, че причина за всички болести на тялото е заболялата душа. Наред с молитвите към определени ангели, светци и сили, те предписвали еликсири, в които имало аметист. 

 Аметистът става изключително популярен през XV век, защото се смятало, че може да контролира и пропъжда злите духове. Войниците го носели като амулет срещу рани и смърт.

  Според един много древен обичай, за да има най-голям ефект от силата му, трябва да се носи аметистов пръстен на средния пръст на лявата ръка; лекарите го практикували в продължение на няколко века.

  От стари времена моряците носят аметисти, за да си осигурят безопасно пътуване, а войниците - за да ги пази от раняване.

 Източник- Уикипедия, свободната енциклопедия/