Палеолит
Изкуството на старокаменната епоха се дели на периоди, обозначавани по мястото на находищата:-Оринякски период – особено богат с резби, изобразяващи женски фигури.
 |
| Вилендорфска венера |
По-беден е откъм художествени находки.
-Магдалински период – към него се отнасят най-хубавите произведения на праисторическата живопис(Алтамира в Северна Испания и Фон дьо Гом в Югозападна Франция).
Тогава са и първите прояви на изобразителна дейност на човека. Този период не е локализиран. През това доисторическо време липсвали цивилизациите.Нямало уседнали форми на живот. Главно занятие на палеолитния човек е ловът. Така той основно зависел от движението на огромни стада диви коне, северни елени, бизони, мечки. Първобитните хора се приютявали под навесите на огромни скали или в пещери, където през цялата година се задържа топлина.
Те още нямали разчленени представи за външния свят, но вече създавали произведения, които били сходни с творби на изкуството.
В представите на първобитният човек ръката имала особено значение: с нея той си добивал храната, ръката с петте пръста му давала преимущество в борбата със звяра, с помощта на ръката той предавал на ближните си своите мисли. Ръката заемала видно място в най-ранните рисунки на първобитния човек.
Това били по-скоро отпечатъци, отколкото изображения. Понякога очертанията на ръцете били подсилени с тъмна боя. Изглежда, че на човека е било по-лесно да си служи с дясната ръка, затова в тези най-стари рисунки се виждат много изображения на лявата ръка, изпълнени с дясната.
Основна грижа на живота му бил ловът и следователно главна тема на изображенията станало животното. Хората покривали неравните стени на пещерите с огромни изображения. Виждаме разнообразен животинския свят през каменния век – гигантски северни елени, табуни диви коне, сърни, мечки. Понякога до изображенията на животни се появяват изображения на ръце.
На този етап обаче е невъзможно да се търси в тях последователното развитие на една идея.
 |
| Aлтамира |
С особена живост се отличава една запазена рисунка на ревящ бизон с вдигната глава, изпъната шия, вирната опашка и мощно тяло.
Изображенията са изписани с обикновени земни бои – охра, хематит и въглен – в естествена големина по стените на пещерите. Съхранявавали оцветителите в сухи кости. Формоизграждането е с условни, абстрактни знаци – линии, точки, триъгълници, примитивни геометрични форми.
Натурализъм в изображенията не може да има, човекът не рисува животното както го вижда, а както го познава. Представя го в профил с усукана перспектива. Често изображението първоначално се гравира върху повърхността.
Има различни теории за функциите и смисълът на изображенията:
-Имитативна теория – произлиза от идеята за подражание на външното. Поведение чрез което се усвоява опит. Мимезис.
-теория базирана на инстинкта за украса – вътрешна присъща същина на homo sapiens.
-Магико-ритуална теория – според нея чрез тези изображения палеолитния колектив е извършвал своите ритуали(свързани с живота, смъртта, плодородието и силата на човека).
Има и идея за развит тотемизъм, изявен чрез повторението на двойката “бизон-кон” – две тотемиччески половини на едно едногамно цяло. В пещерата Алтамира,Испания и до днес са запазени рисунки на много диви зверове и мамути.
В нея се намира т.нар. “Праисторическа Сикстинска капела”, защитена от ЮНЕСКО.
В пещерата Ласко,Франция изображенията се редуват във фризове, забелязва се симетрия на масите. Въпреки това композицията е разбъркана и на места рисунките са една върху друга.
През 25 000 г.пр.н.е. – късен Палеолит – се датират най-ранните прояви на скулптура – женски фигури т.нар. “Първобитни Венери”. Те са символични изображения на някакво Божество – надперсонална фигура, някаква идея, представа облечена в човешко тяло.
Тези женски фигури носят идеята за плодородието и раждащото живот начало.
Около 25 000 г.пр.н.е. се датира Вилендорската венера. При нея няма индивидуализация, нито портретна характеристика. Скулптурата няма лице(то е покрито/обгърнато с коса, представена с вълнообразни форми). Забелязва се известна хиперболизация на фигурата – гърди, ханш – пластични форми, които дават израз на Плодородието. Минимализирани са други части на тялото – ръцете.
Жената се ползвала с голяма почит, тя била считана за тайнствена покровителка на живота и лова.
Друго култово изображение, характерно за епохата е релеф на богиня, която държи рог на изобилието.
Първобитният човек дялал малки статуетки от камък и кости на убити животни.
Когато възпроизвеждал фигура на кон от камък, той улавял основните форми на тялото, закръглена задница, цилиндрично туловище, изтънчена шия и главата. Върху повърхността на това тяло врязвал тънки чертички, които трябвало да предадат мъхестата козина на дивия кон.
В рисунките върху кост първобитния човек умеел с гъвкав щрих да скрепява очертанията на различни животни.
Изображенията на животните са слабо свързани помежду си и с обкръжаващата ги среда.
Първобитният човек още не бил свикнал да възприема едновременно два или три предмета, от което произлиза и слабата му способност да композира. Когато искал да възпроизведе няколко предмета върху малка плоскост, ограниченото пространство го заставило да мисли как да ги разположи.
Гравираното изображение “Елени преминават брод” е особено показателно за художествените опити на първобитния човек. Тази кост не е запазена напълно. Можем да различим как тясното пространство е накарало художника да постави изображението на рогатия елен съвсем близо до животното пред него. За да покаже, че всичко се разиграва във водата, той е изобразил огромни риби. Те запълват празното пространство между краката на животните, но кракът на предния елен пресича една от тях. Тук са съчетани различни принципи на разполагане на фигурите.
Първобитния човек се е стремял да възпроизведе не само очертанията на отделните животни, но и да улови мигновеното им движение. При някои рисунки с вдълбан контур животните са изобразени не само с два чифта крака, а със много крака.
източник- http://art-bg.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар