Индия не е имала име…
От дълбока древност чак до XIX в. Индия не е имала име.
Чуждоземните
племена, такива, като перси и китайци, наричали страната Синдху, а
реката – Инд (в произношение на гръцки — Индос и Индикос). Мюсюлманите,
завоювали Индия в XII — XIII в. и и дали име Хиндустан (Страната на
Индусите), което в Европа звучало като Индостан.
Хималаите – една от любимите теми на монументалното изкуство…
 |
Думата “Индия” в нейното съвременно значение се появило чак в XIX
век. На изток Индия граничи с Бенгалския залив, на запад — с Аравийско море. На северо-запад от Индия е разположена планинската система Имеон , на север за граница на Индия служи най – голямата в света
планинска система Хималаи.
В представите на древните индийци, на
снежните върхове на Хималай живеели боговете. Например, върхът Джомолунгма (Еверест) индийците свързвали с легендарният връх Меру, на
който се е опирало небето. Там се намират градовете на боговете и
жилищата на небесните духове. Планината Кайласа се е считала за убежищена бога Шива.
Поради това Хималаите станали една от любимите теми в монументалното
изкуство на древна и средновековна Индия. Множество митове са свързани с
пълноводните реки на Индия — Ганг и Инд. Съгласно един от тях, свещената Ганг се спуснала на земята от небето, за да напои всичко
живо. Инд и неговите притоци са възпяни в свещените древни текстове.
Религиозните възгледи на индийците за света ярко и обемно се изразяват в тяхното изкуство…
Индия се населява от многочислени разноезични племена и народи, които
имат различен произход и култура. Тук удивително миролюбиво съществуват заедно различни религии: индуизъм, будизъм, християнство, мюсюлманство. По голяма част от населението изповядва индуизъм. Той
включва в себе си не само вяра в боговете, почитани в тази религия, но и
основните култови обреди, извършвани в тяхна чест. Индуизмът — това са
древните традиции на духовна и материална култура, а също така и
традиционната представа на индийците за Бога, за света, за себе си. С
други думи, индуизмът — това е начин на живот на народите в Индия.
Религиозните възгледи на индийците за света ярко и обемно се изразяват в
тяхното самобитно изобразително изкуство. Най древните представи за
произхода и строежа на Вселената, за боговете които са я създали, за
връзките и структурите съществуващи в нея буквално пронизват индийското
изкуство в продължение на многовековната му история.
Неизтощим източник, от който индийските художници, скулптори и
архитекти черпели образци за художественните си форми, била природата…
Майсторите изобразявали някои от елементите в архитектурата и в
скулптурите, във формата на растения и животни. Създадените от техните
ръце произведения на изкуството не просто се вграждали в природния
ландшафт, а направо се сливали с него в единен хармоничен ансамбъл. Тези особености на индийското изкуство се проявявали още в най-ранните
етапи от неговото развитие.
Индия била заселена още в дълбока древност — в VII век пр. н. е.
Древните индийци култивирали житни растения и опитомявали едър рогат
добитък. Древната индийска цивилизация възникнала в басейнът Инда в III
хил. преди н. е. Най значителните находки, отнасящи се към тази култура,
са направени в Харапе и Мохенджо Даро
— древни градове, разположени на територията на сегашен Пакистан. През
50-те г. на XIX в. английския генерал А. Каннингъм, разглеждайки
руините около селото Харапа, открил печат с неизвестна писменост.
Именно в харапското изкуство за първи път е възникнал мотивът за танца, толкова популярен в индийската скулптура…
Планомерните разкопки тук започнали чак в 20-те г. на XX век.
Културата на новооткриттата цивилизация била наречена Харапска или
култура на Мохенджо Даро. Харапските селища се разполагали на огромна
територия: на изток тя се простирала до Дели, а на юг — до бреговете на
Аравийско море. Предполага се, че Харапската цивилизация е съществувала
от средата на III до първата половина на II хил. преди н. е. За
високото ниво на развитие на Харапската цивилизация говорят добрата
планировка на градовете, наличието на писменост и произведения на
изкуството. Езикът и писмеността на Харапите за сега не са
разшифровани, макар че до днес са намерени множество печати с надписи.
Градовете са се строили по ясно изразен план: улиците са се пресичали
под прав ъгъл. Почти всички по-големи градове са се състояли от две
части: “долен” и “горен” град. “Горния град” представлявал крепост
разположена на хълм; в нея, вероятно, са живеели представителите на
градските власти и жреците. Тук се намирали различни обществени съоръжения. Такива се например, големите зърнохранилища в Мохенджо Даро и
Харапе. Знаменитите къпални Мохенджо Даро — е една от загадките на
древноиндийската цивилизация. Осигурявали ли са битов комфорт на
населението или са служили като басейни за ритуални церемонии все още не
е изяснено. В “горния град”, все пак не се открити дворци или храмове.
По тази особеност съществено се различават харапската култура от
цивилизацията на Древния Египет и Предна Азия. В “долния град” е живяла
основната част от населението. Домовете са се строили от изпечени тухли и
се състояли от няколко помещения. Състоятелните граждани живеели в дву –
и триетажни домове, каналите за мръсна вода, каквито е имало на всяка
улица, представлявали една от най-древната в света система за градска
канализация. За изобразителното изкуство можем да правим изводи от
находките на археолозите: печати, амулети, статуетки от мед, камък и
изпечена глина. В Мохенджо Даро е била намерена бронзова статуетка на
гола танцьорка. Тя като чели очаква моментът в който трябва да започне
своя танц. С лявата ръка покрита с гривни тя държи свещник, което може
би показва, че тя изпълнява ритуален танц. Както изглежда, именно в
харапското изкуство за първи път е възникнал мотивът за танца, толкова
популярен в индийската скулптура.
Една
от най-големите скулптури, намерени в Мохенджо Даро е изображение на
брадат мъж с груби черти на лицето, които са изобразени схематически…
Изпъкват единствено продълговатите полузатворени
очи, зениците на които са сведени надолу, което, вероятно, означава
самосъзерцание. Той е облечен в прехвърлена през лявото рамо мантия с
орнаменти. Главата му е украсена с лента с тока на челото.
Изследователите смятат, че бюстът изобразява жрец или древно божество.
Особeнна група от находки представляват печатите…
 |
Те са открити почти във всички големи градове в
долината на Инд, сега те наброяват повече от две хиляди. Те
представляват кръгли, квадратни или цилиндрични пластини от мед,
слонова кост, глина с издълбано изображение; такива печати дават
релефни отпечатъци. На гърба си всеки от тях има малка издатина с дупка
за връзка. Обикновено на печатите се изобразяват божества или свещено животно и надпис. Животните — бик, еднорог, планински козел, слон,
тигър, кобра, риба, крокодил — биха могли да символизират едно или друго
божество, да обозначават природна стихия или годишни сезони.
Изобразителното изкуство на Индия векове наред черпело сюжети и образци от “Махабхарата” и “Рамаяна”…
За религията на древните харапци е известно много малко. Няма точни
данни и за причините за залеза на Харапската цивилизация. През II хил.
пр. н. е. в долините на Инд и Ганг започнало заселването на
индоевропейските племена арии, които влезли в Индия от северо-запад през
проходите в планинските пукнатини на Хиндукуш и Сюлеймановите планини.
Сведения за културата на тези племена достигнали до нас благодарение на
веди — свещените текстове, съставени на древноиндийски език —
санскритски. Основния текст, Ригведа (XI – X в. преди н. е.),
представлява сборник от химни за арийските богове. Ригведа станала
безценен източник от сведения за религията и митологията на арийските
племена. Главния им бог бил Суря — бог на слънцето, Индра — повелител на бурите и гръмотевиците, Агни — бог на огъня, Сома
— бог на опияняващата божествена напитка. Арийците живеели в
по-голямата си част в села, къщите си строили от тухли, глина, бамбук,
тръстика, дърво. На местата където са се намирали арийските селища често
се откриват култови принадлежности, които се използвали във ведийските обреди: лъжици, гърнета, черпаци за масло. Обредите, вероятно, се
извършвали под открито небе, а жертвоприношенията — на олтари, каменни
или дървени. През периодът от първите веди до династията от управници на
Индия, Мауря (X – IV в. преди н. е.), не е оставил паметници на
материална култура. За това време се разказва в епосите на Древна Индия —
“Махабхарата” и “Рамаяна”
— които споменават немалко древни династии и названия на държави.
Изобразителното изкуство на Индия векове наред черпело от “Махабхарата” и
“Рамаяна” сюжети и образи, които са запечатани в
архитектурно-скулптурните ансамбли, настенни ръкописи и миниатюри.
Фасади, олицетворяващи както двата идеала за красота, така и двете начала в природата — мъжкото и женското…
Разцветът на изкуството на Индия, възникването на нови култови образи (преди всичко — образи на Буда),
развитието на основните тенденции в архитектурата и скулптурата,
заложени при Маурите, се отнасят към епохата на управлението на Кушанската династия
(I в. пр. н. е. – III в. сл. н. е.). Кушанските управници създали
огромна държава, включваща Северна Индия, областите от съвременен
Пакистан, Афганистан и Средна Азия. В I в. пр. н. е. в култовата
архитектура на Индия се появили пещерните храмове. Пример за това може
да послужи храмът в Карли. Пред пещерата се издигали
две колони, увенчани с капители, подобни на маурийските. Най-важният
детайл от фасадата на пещерата се явява огромният подковообразен
прозорец, който служи като главен източник на светлина в храма. Към
пещерата водят три входа, даващи начало на коридори, символизиращи пътят
на Буда. Централния коридор е отделен от страничните с редове от колони
със скулптурни капители. В това архитектурно пространство, оживено от
скулптури, се създава изумителен ефект от игра на светлини и сенки,
преобразяващи интериора. Скулптурните релефи с мъжки и женски фигури,
разположени по двойки, украсяват външната фасада пещерни храмове в
Карли. Възможно е тук да са изобразени дарителите, с
чиито средства е бил построен храма. В трактовката на мъжките фигури се
съчетават мъжественост и нежност. Те са с могъщи плещи и тънка талия, но пропорциите на тялото, нежността и плавността на формите са близки до
женските. Скулптурите на жени наподобяват традиционното за Индия
изображение на богинята на плодородието. Не е изключено, тази традиция
да е оказала влияние върху формиране идеала не само на женската, но и на
мъжката красота, която станала израз на вътрешната енергия и жизнена
сила на човека. Двойките, изобразени на фасадите, олицетворяват както
двата идеала за красота, така и двете начала в природата — мъжкото и
женското. От тяхното съединение се ражда всичко живо на земята.
В будистката архитектура издигането на огради около храмовете станало традиция…
Оградите и вратите били обилно украсени със скулптури и релефни
композиции. На релефите се изобразяват хора и животни, архитектурни
мотиви, битови предмети, растителни орнаменти. Особено изразителен е
образът на богинята от източната страна. Разголеното тяло на
изработената от дърво богиня изящно се извива, протягайки ръце към
ствола на манговото дърво и неговата пищна корона. Движенията и са леки и
грациозни, позата – свободна и естествена. Еталон на женската красота и
на богинята на плодородието както и преди си остават подчертано
закръглените бедра и бюст. В религиите будизъм и индуизъм огромно
значение се отдава на царството на животните. В представите на индиеца,
хората, животните, растения и даже висшите божества са винаги свързани
с неразривни връзки. В многофигурните сцени поразява усещането за
всепроникваща енергия, даваща живот на всички форми. Любовта към
природата, преклонението пред нейната мощ и изобилие, живот,
тържествуващ във всичките си проявления, — това е основната тема на
индийското изкуство, и в частност архитектурно-пластичният ансамбъл в
Санчи.
Започнали да представят Буда в човешки облик…
В I – V в. сл. н. е. в художествената култура на Индия станали
значителни промени. В изобразителното изкуство Буда започнали да го
представят в човешки облик, а не символично, във вид на свещеното дърво
Бо, Колелата на Закона и т. н. В този период се открояват три основни школи на будистката скулптура: Хандхара (северо-запад), Матхура (север) и Амаравати
(юг). Хандхара (сега намираща се в Пакистан) — е древна историческа
област в Северо-западна Индия. Хандхарското изкуство достигнало разцвета
си в края на I в. и началото на II в.сл. н. е. Под влияние на културите
на страните, разположени западно от Индия, в Хандхар образът на Буда
придобил елинистични черти. За ранния тип на хандхарския Буда може да се
счита неговото изображение от Хоти-Мардана (II в.).
Тази статуя стоящия Учител се отличава с прекрасното си изпълнение.
Многочислените гънки на дрехата увиват цялата фигура на Буда. Правилните
пропорции на гъвкавото стройно тяло подчертават гръцката традиция в
скулптурата, но в образа могат да се проследят и индийски черти. Преди
всичко в статуята е подчертана вътрешната съсредоточеност, а не
физическата красота.
Позата “лотос” става канон…
На границата между индийските и елинистичните традиции е създадена статуята на седящия Буда от Тахти-Бахи
(около 300 г.). Обликът на Учителя е ясен, излъчващ умиротворение и
съсредоточеност, пределно спокоен. Позата на Буда е със скръстени и
подгънати крака, със завъртяни нагоре стъпала — поза “лотос” — от тогава
станала каноническа за всички школи на будистка скулптура. Пръстите на
ръцете на Учителя се докосват в положение на “поучение”. В индийската
пластика започнали да се изобразяват определени етапи от свещения път на
Буда чрез специфичното положение на ръцете, дланите и пръстите.
Наметнатото на раменете на Буда надиплено наметало, напълно обгръща
тялото на Буда, без да скрива обаче, неговите едри форми. Друг център в
който силно се е развила скулптурата била Матхура. Създаденият
тук образ на Буда, а също така и образите на други будистки персонажи
получили чисто индийска
 |
трактовка. Буда в матхурската пластика често бил
съпровождан от Бодхисатви (помощници на Учителя) или якши. Закръглените
лица са озарени с лека усмивка, а позите са много динамични. В Катра
(в началото на II в.) Буда е изобразен седящ на трон, който се поддържа
от три лъва. Неговата поза е енергична, тялото му има плавни, женствени
очертания. Жестът на Буда — сгънатата в лакътя и повдигната дясна ръка
означава одобрение. Прехвърленият през лявото рамо плащ не скрива
тялото му, а служи по скоро за украшение. Лицето на Буда е кръгло,
спокойно и безстрастно, с пълни устни, изобразени в лека
покровителствена усмивка. Той гледа право пред себе си. Зад главата на
божеството се намира нимб, а зад гърба му се разполагат две мъжки
фигури с ветрила. Възможно е това да са Бодхисати или якши.
В VI столетие, след залеза на династията на Гуптите, страната отново
се разпаднала на малки държави, управниците на които в политиката се
опирали не само на военна сила, но и на религията индуизъм. Пантеонът на
тази религия е извънредно обширен.
В VII в. на юг от Индия в пристанищният град Махабалипурам бил издигнат огромен ансамбъл от храмове…
Този свещен комплекс бил построен на природна площадка, разположена
между планините и океана. По този начин, комплексът като че ли
съединявал две природни стихии: водата и земята. В ансамбълът влизат индуски пещерни храмове, осем малки светилища, изсечени от цяла
скала, знаменитият Крайбрежен храм на Шива, а също така широко известният скален релеф “Спускането на Ганг на земята“. В архитектурата на комплекса изпъкват монолитните храмове-ратхи, посветени на епическите герои “Махабхарата“, ратха на Арджун, ратха на Бхима
и др. Тези малки храмове Махабалипурам се редуват с изсечените в
скалите големи фигури на свещени животни — слонове, лъвове и бикове.
“Разхождащите се” и “отпочиващи” сред ратхите животни като че свързват
архитектурните форми с крайбрежния ландшафт. В храмовия комплекс
Махабалипурам скулптурите не само украсяват архитектурата, но и служат
за център на цялата композиция. Скалният релеф “Слизането на река Ганг
на земята” е огромен (около тридесет метра дължина). Главната тема на
релефа е легендата за това, как свещената Ганг, течаща по рано в
небесата, е била низвергната на земята от боговете в отговор на молбите и
подвизите на хората. Пред скалният релеф има площадка, на която в
древността се разигравали религиозни театрални представления. В такива
случаи релефът е служил като своеобразен фон и е заменял театралните
декорации. По този начин темата за тържествуването на всичко живо,
препитаващо се от единствен източник — свещенната Ганг, станала основна
тема на храмовия комплекс в Махабалипурам.
Най-големите храмови центрове на ранното и късно
Средновековие, расположени в Централна и Юго-Източна Индия, са
Бхубанешвар и Кхаджурахо…
Характерен пример за храмова архитектура от този период може да послужи комплексът Кандария Махадев
в Кхаджурахо (X – XI в.). Отделните части на зданието — светилище, зала
за молитва, вестибюл, вход — са разположени на една ос и са плътно
доближени една към друга. Всяка една от тези части е завършена с
обособена надстройка наподобяваща кула. Кулата на светилището е
най-висока. Останалите кули стъпаловидно се понижават по направление към
входа. Храмовете в Кхаджурахо са украсени с релефи, явяващи се
великолепни образци на храмовата скулптура. Изображенията на мъжки и
женски фигури са едни от най-добрите в средновековното изкуство. Леките
наклони и изразителната пластика на фигурите създават чудноват, сложен
ритъм на цялото скулптурно оформление на това съоръжение. Ансамбълът в
Кхаджурахо представлява още един великолепен образец на художествената
култура, в който е въплътен принципът на единството. Тази особеност на
индийското изкуство е охарактеризирал знаменитият философ на XIX в.
Рабиндранат Тагор по следният начин: “Индия винаги е имала един
неизменен идеал — сливане със Вселената”. По този начин, в
произведенията на средновековната култура се въплъщават същите представи
за единство във Вселената, както и в монументалното изкуство на Индия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар