История на Изкуството/ Новокаменна епоха и бронзов период

Новокаменна епоха и бронзов период


Неолитът и последвалият я бронзов период приблизително обхваща времето между 8 000 – 2 000 г.пр.н.е.
Главните центрове на културата се изместват на югоизток. Човека преминал към заседнал начин на живот, което имало дълбоки последици. То направило възможно развитието на земеделието и опитомяването на животни. Човекът вече не живеел в скални цепнатини, а в особени постройки(колиби). Научил се да прави съдове от глина, да изработва тъкани, да плете кошници, да изгражда каменните си сечива. Огромна крачка напред било появявянето на метала. Медта и златото, изглежда, са дошли в Европа от изток. Отначало се използвали за направата на украшения, поради ковкостта и мекостта си. По-твърдата сплав на калай
и мед направила по-късно възможно не само заменянето на каменните сечива, но и изработването на сечива с много по-сложна и съвършена форма.
Фигури от Кукутени-Триполие


Създава се изкуство с по-сдържани, по-отвлечени, по-опростени форми. За човека действителността придобила по-голяма дълбочина. Многозначни символи били геометричните знаци – кръг, триъгълник и спирала. Появяват се орнаментите – ивици, кръгчета, зигзаговидни линии и триъгълници – върху различни украшения, гребенчета и домашни съдове. Заедно с това изкуството развивало чувство за ритмични форми и композиция.
Най-значителното явление през този период на преминаване към заседнал начин на живот е обособяването на рода. Племето, родът бил клетката на бъдещата държава. Почитането на родоначалника като основа на родовия строй получило особена, тайнствена обосновка, тъй като се вярвало, че родоначалникът не само приживе, но и след смъртта си продължава да помага на своето племе. По този начин всеки род създал символ на своята принадлежност – тотем.
Главното внимание на човека било насочено към жилището на дедите, достойно обиталище на техните души.
В новокаменната ера се появяват първите паметници на монументалната архитектура от камък:
Менхири

-менхири – представляват огромни отвесно побити камъни, имали пряка връзка с погребенията, но не били надгробни паметници.
Дюлмени

-долмени – долменът е съставен от два отвесно побити камъка с водоравно положена върху тях широка каменна плоча. В някои случаи долменът бил покрит и от четирите страни с каменни плочи, понякога отгоре бил насипван хълм, гробна могила. Долменът образувал в известен смисъл сърцевината на надгробната могила. В историята на архитектурата долменът бележи важен етап. За пръв път и със собствени усилия чрез натрупване на материал човекът ограничавал пространството, за пръв път ясно са противопоставени носещи на носени части и именно това противопоставяне станало основа на архитектурата. Вътрешното пространство на долмените било тайнствено място, където обитавала душата на праотеца. За общуването й с външния свят в страничните плочи често били оставяни малки кръгли отвори.
Кромлехи

-кромлехи – те се считат за подобие на обреден танц. В центъра на кромлехите се намирал алтар, който бил заобиколен от отвесно изправени камъни, покрити с груби каменни плочи. Тези камъни образували ограда, защитна стена, но заедно с това сякяш участвали в култов обред. Този обред, изглежда, е бил свързан с култа към слънцето, тъй като то прониква през оградата в дни на равноденствие.
Особено забележителен е паметникът край Стоунхейндж в Южна Англия, който свидетелства за значителен напредък в техниката на изпълнението.
Те са прости по форма, но размерите им са много големи, което именно определя основното
впечатление от тях.

източник-  http://art-bg.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар